автор: kostaki

Аз съм много малко дървено човече,
груб съм като всеки дялан от дърва.
Но не си мислете, че това ми пречи!
Мога цял живот да бъда с дървена глава.

Феята ми рече, че човек ще стана,
ако често върша хубави дела.
Дървено човече май ще си остана.
Кефи ме главата правена с тесла.

Глътна ме акула, станах на магаре,
но запазих аз сърцето си от чвор.
Трудно се забравят навиците стари
щом във теб живее стогодишен бор.

...Ний сме много хиляди дървени младежи
и не се стремим към истинско сърце.
С дървени емоции, с дървени стремежи-
дървеното бъдеще носим във ръце!