автор: Valens

Не настоявай! Много си студено!
Вълните ти, крещящи – девет бала!
И аз да плувам!? Дявол да ме вземе!
Не съм по тебе толкоз изтрещяла.

Не настоявай! В грешна си пътека.
До мене и сърцето ми не стига.
Недей се пени. Хайде по-полека.
Аз искам нежна ласка. Разбери го.

Врата си имам. И звънец на нея.
Защо не дойдеш кротко и с усмивка.
Ще ти отворя и ще се разсеят
страхът и мракът, дето ме притискат...

Ми настоявай! Писна ми от тебе
със ярост по стените ми да блъскаш.
Но знай, че който през стената влезе,
не влиза вече в дом, а в пуста къща.

Валентина Йосифова
25.11.2014 г.