автор: daik

Буден бе квартала и отвън се чуваха
звуците почукали за подслон при нас.
Някъде се смееха,някъде танцуваха,
радиото шепнеше със сладникав джаз.

Своите светкавици пускаха трамваите,
облаци цигарени пъплеха над нас
и мълчахме дълго сам сами във стаята,
в този късен, хладен , полунощен час.
....
Есента застана помежду ни!
Как така се случи? Изведнъж
между устните няма даже думи
между устните ни има само дъжд.