автор: korabniPlatna

Удар нов. Злобата на космоса
ме мачка, падам долу - сам!

Някъде в нищото съм - скитам се..

Тъмата ме поглъща цял. Времето и
болката притискат ме, и допускам
тишината в мен. Тук съм идвал
вече, някак си познато е...

Времето е нищо, като гравитацията
мачкам го, не аз се примирявам с
него, а то със мен!

Миналото, бъдещето-сливат се.

Сега съм горе, някъде в мен е
скрит безкрая,......виждам го.
Аз съм част от всичко,
целият.....раздадох се..