автор: alkaltchev

на Дамян Дамянов

Дори в съня ми си на кръстопът.
Приседнал вътре в центъра на кръста.
А покрай теб годините хвърчат.
Прииждат, отминават и се пръскат.

Протегнал си и двете си ръце
и с длани сбрани, шепа си направил.
А в шепата, пулсиращо сърце –
сърцето ти, което ни остави.

Не беше най-щастливият човек,
но щастие раздаваше на всички
и вграждаше любов във стихове,
оразмерил душата си във срички.

Чета ги както се чете буквар.
Така пристрастно се четат молитви.
И влюбвам се в живота си макар,
че болката от думите изпитвам.

А всъщност съм щастливец. Като теб.
Избягвам на съдбата да се моля.
Човек е длъжен сам да разбере,
какво е жажда и…
какво е воля.