автор: minus

Ти отваряш деня и се настаняваш с двойна доза очакване
тихи минути една след една скромно стават твои гадатели
очертаваш кръг на хвърлени зарове, редиш варианти и репетираш
нямаш търпение нито залог за чувството, което избираш
равни мигове тактуват наоколо предпазливо и с предчувствие
подаряваш с увереност някои от тях, а други някак пропускаш
преминава почти пред очите ти монолог, който тихичко проси
искаш да бъде сега, но искаш да има и после
заслужаваш утеха тиха, настойчива, най-вече горда

утре ще те търся до плач… но сега няма да дойда...