 |  Четях сонет,
ала чувствах се натясно.
Думите се доближават
до алфата на звук,
разтворил дружелюбно
арките на розата.
...
Една вдовица се усмихна.
Пророни стон в мембраната.
Как, отвъден глас се пише
с думите ми тесни!?
А тишината ширнала се
от солените й устни...
Как!?
В този миг е тя щастлива.
Бях риба-меч за красотата
и обител на подводната жена.
Подпрях се на ръката на слушалка.
...
Чета сонет
и 130 пъти се проклинам.
130 пъти остарявам!
Отпъдих гларуса страхливец
с една плесница.
Очакването е прозорец,
преди да хвърли розата
към случаен минувач
с побелели очи.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "арките на розата" | Вход | 7 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: арките на розата
от zebaitel на 08.01.2015 @ 21:43:49
(Профил | Изпрати бележка) | Бях риба-меч за красотата
и обител на подводната жена...
аз пък си избирам тази от всичките метафори - смела, остра, както винаги необичайна...
За много години, приятелю! |
Re: арките на розата
от daro на 09.01.2015 @ 08:20:49
(Профил | Изпрати бележка) | с този твой избор, ти ме избра... ти, просто ме разбиваш! :)
...да, такъв е воина на красотата - безмълвен, смел и енергичен
...с душа-море за всяка тиха болка, за всяко докосване, което те
сближава и не искаш да населиш с уседналост - среда на
свободното плаване...да можеш и да не искаш да го спреш
...да посегнеш така, че да не достигнеш - да оставиш само полъха,
уханието...жеста да шепти, да диша в другия...
...колко простичко е само - набираш телефонния номер, чуваш
дишането, паузите, гласът... и светът ти се превръща в
невеществен :)
Нека имаш дни, светли в дух и душа, Живе!
...(.)
|
]
Re: арките на розата
от giro на 09.01.2015 @ 09:13:46
(Профил | Изпрати бележка) | аз си избирам това:
Чета сонет
и 130 пъти се проклинам.
130 пъти остарявам!
Отпъдих гларуса страхливец
с една плесница.
Няма да се съглася със Светла за рамките на сонета,
ще кажа, че - искаме, не искаме, всички сме в рамки, но творецът е свободен именно в тях, защото тялото му остава там, но творчеството му ги надскача...
поздрави Дарюшкин!
|
Re: арките на розата
от daro на 09.01.2015 @ 09:39:32
(Профил | Изпрати бележка) | ...това което си избрал, те титулува в рицар на надеждата :)
...всяко зломислие и злодеяние ни се отпечатва по плътта - стареем
... и все пак, старостта може да се възприеме И като беда, но не е
бедствие!
...отпъделият страховете си от неизбежното, остава с надеждата
за розата - поисканото единство на многообразието - това е
вечна младост :)
...остани с побелели очи, зареяни нагоре, друже Кире! :)))))))))))
(.) |
]
]
Re: арките на розата
от daro на 09.01.2015 @ 15:57:45
(Профил | Изпрати бележка) | и вино
...ама вече го изпих :) |
]
Re: арките на розата
от Rodenavlotos на 08.01.2015 @ 18:59:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Никога не съм харесвала нищо, което ме затваря в рамки. Каквито и да са. А сонетът е такова нещо. И затова не го харесвам. Ако те разбирам правилно, а се надявам да разбирам един друг водолей, теб рамките ти ограничават свободата, както и мен. Ние сме силно свободолюбиви. Поздрави, приятелю, за хубавия и вкарващ в размисъл стих. Прегръдки! |
Re: арките на розата
от daro на 09.01.2015 @ 08:29:38
(Профил | Изпрати бележка) | ...но нека да ги има - те са духовно богатство в непреходност...
понякога ще се завръщаме с признателност, но не и в
пристягащите им корсети :)
Светъл и пластичен ден! ;)
(.) |
]
Re: арките на розата
от daro на 08.01.2015 @ 10:39:52
(Профил | Изпрати бележка) | да те разтърся ли? ;)
чел съм само книгата на Ганка Филиповска, която Христо Блажев
определи като "отнасяща"... и аз се съгласих, ама малко по-късно :)
(тук не съм "кодирал" никаква препратка, нито "вметка", нито
"към", нито "от", и двете творения)
...тясно ми е да чета сонет, когато се опитвам да живея
поетично, и когато в неопределените, уж незначителни неща в
ежедневието ми, откривам - нищото - "динамичното качество" ;)
(.) |
]
]
Re: арките на розата
от daro на 08.01.2015 @ 12:28:27
(Профил | Изпрати бележка) | аааа, не! - заслугата е на Р. М. Пърсиг :)))
...но не можем само с едното - иначе ще избягаме от изначалните
ценности - нужно е и "статично качество", за да съхраним
непреходността на - единството, взаимността, целостта...
...а "динамичното..." ще ни отпраща в бродничества към
непознатото, в търсене и откриване на уникални техни
разширения като форми на близост, споделеност, искреност и т.н.
...умницата ми, Анушка! :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) |
]
Re: арките на розата
от daro на 08.01.2015 @ 10:09:53
(Профил | Изпрати бележка) | януари е... и вдъхновенията ми не са оранжерийни ;)
сезоните са въпрос на географски ширини, а всесезонието е
вътрешното ми пространство :)
духовността ми не се съсредоточава в месеците - дано да има дни
на роза, хвърлила арките на листата си... роза хвърлила хайвера,
от който ще излюпят личинките на единството
...жената под повърхността, вероятно за това копнее, преди
многозначителния жест на ръката й към случайни, неслучаен
минувач ;)
Чиста и светла Нова година! :)
(.) |
]
Re: арките на розата
от Den i nosht на 08.01.2015 @ 09:05:03
(Профил | Изпрати бележка) | Как, отвъден глас се пише
с думите ми тесни!?
.......................
Зная-
не е лесно...
Поздрав!
Ден |
Re: арките на розата
от daro на 08.01.2015 @ 10:13:08
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за отзива и поздрава! :)
ЧНГ, Ден!
(.) |
]
Re: арките на розата
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 08.01.2015 @ 08:23:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Опсявам се, че от всичкото рабрах, че пъдиш гларуси от прозореца си, като го замеряш с рози ... |
Re: арките на розата
от daro на 08.01.2015 @ 10:18:54
(Профил | Изпрати бележка) | не се опасявай, щото току-виж, гларуса нахлул през стъклото с
трясък ;)))
...и ще скове въображението ти... и няма как да се видиш като
не/случайния минувач с поглед нагоре - с побелели очи :)
(.) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 591
ХуЛитери: 3
Всичко: 594
Онлайн сега:
