"... от глад загиват нашите мечти
човешкото в човека вегетира… "
/Ranvir/
По кривите пътеки на живота
препъва се въздишайки, пеша,
ала върви към своята Голгота
съвсем измъчената ми душа.
А покрай нея, на мотоциклети.
велосипеди, даже и в коли
се носят равнодушни и превзети,
на простосмъртните човечета – души.
На самолети, вертолети и на яхти
се носят властоимащи души.
Не издържах и закрещях „Е.ахти
неправдата! О, Боже, не греших,
не мразех, не крадях и не убивах,
не пожелавах чуждата жена,
от данъчните – доходи не скривах,
и сметките си плащах... До една!
Отпред, когато някой ме зачука –
обръщах се – да чука и отзад!
Ако сте мислели, че не ми пука –
ох, как ми пукаше... и – беше яд!
Не искам богу-мил да съм ти, Боже,
а все да съм на хлебец и фасул...
Не се издържа повече... Не може!
И аз, от утре ставам бого-хул!
Бой..Боев, 3015