автор: giro

Обичам го този дребен мошеник с поведение на международен въжеиграч. Гражданите на Васюки се вцепениха от шахматните му полюции, Антилопа Гну литна с чуждия бензин и неговите идеи, Корейко му се измъкна, Рио де Жанейро не дойде, а Паниковски така и не го разбра докрая.
Ледът се спука и съдебните заседатели избягаха, Златният телец остана непостижим материален идеал.

Няма го, няма го вече готиният измамник с медално лице, за когото кражбата, според майчината му доктрина, е грях. Балаганов също не го разбра, но се подчиняваше на комбинаторския му дух, заради челото си - безметежно и неразорано. Този херой на новия соцстрой така те предразполагаше, че ти би могъл да му предложиш и ключа на апартамента си, а банковата си сметка – на чинийка със син кант.

Остап Бендер е смешен неудачник, символ на остатъчния упадък, революционно трансформиращ се в бригадирски патос и стихийна съзидателност на непостижимото общочовешко щастие. Но той е твърде симпатичен и не буди тежък укор. Нека, казваме си, до го има – кьорав карти не играе. Обществената му роля е на коректив на наивността и глупостта, на скудоумието и безмислието. Той чисти тъпотията, подигравателно ощетявайки я с материалните й блага.

Бих разгледал в този аспект и съвременните мошеници. Но те нито са симпатични, нито искат да ни отърват от себе си като дезертират в Рио де Жанейро. Те не са „велики комбинатори” и дори не са мошеници всъщност. Те са обезумели от алчност родни варвари, чиято единствена комбинация е да ни държат достатъчно тъпи, за да ги търпим. Около тях е пълно с изпосталели птицекрадци като Паниковски, търсещи уж справедливото си щастие сред уж несправедливо възмогналите се труженици. Пълно е с шурабалагановци – тъпи, но верни полуидиоти. Има и сервилни шофьори като Казимирович, а антилопите им гну приличат на прототипа си само по едно – идеите са техни, а бензинът е наш.

Има значи криза в жанра!
Колкото и да хленчи със зелените си карпетки върху дивана си, Васисуалий Лоханкин няма да ни даде отговор как да излезем от нея. Той комфорта, макар и в криза, не иска да губи, защото жена му Варвара - по онова време все още Лоханкина, има две достойнства: служба и големи, бели гърди.
Това ли ни задържа днес?

Петостъпният ямб на Лоханкин, в който стил и днес не спираме горко да квичим, е изчерпан още от Омир. Само, че при него героите побеждават, а тези, които губят живота си, не губят честта си.
Големите бели гърди все още са на мода. Даже са единствената мода. А службата е традиционното уютно оцеляване.
Ще спасим жанра, когато разберем, че тези две варварини достойнства всъщност са оковите, които крадците ни дават, за да си ги сложим сами. Също, както си купуваме на безценица цици и служби. А цената на тези „блага” е нашето модерно робство.

Нека да помислим по тези въпроси и да им дадем отговор – не е нужно да бъде в стихотворна стъпка, просто нека бъде честен. Иначе нямам нищо против циците, а „служби”-те намирам за нужни, стига да отговорят на семантиката си.
Златният телец ни трябва, но не като медал, а като алегория на спасението. Това са ни казали мъдрите Илф и Петров, които бяха убити от продавачите на служби и цици.