автор: lubara

В днешния ледовит ден господин Цигулков се събуди с усмивка на лицето. Защо ли съм така необяснимо радостен, си помисли той и погледна към календара, окачен над коледната елха. И веднага се плесна по челото, навършваше точно петдесет и две години.
- Ама съм късметлия - на глас се провикна Цигулков и започна да прави утринното кафе за своята поетеса. Както тя го обичаше, безкофеиново и беззахарно. После забърка в сокомелачката фреш от моркови и ябълки, любимото питие на едногодишното им бебоче, дошло за двамата малко късно, но пък така желано и обичано.
И си припомни зимните дни на своето детство, когато след новогодишната нощ неговият баща оставяше под възглавницата му голям портокал. И как малки и големи деца се пързаляха по стръмната улица, която заливаха с вода, за да стане пързалката по-бърза, направо с обувките. Спомни си как се надяваше баща му да му купи зимни кънки, но той всеки път с усмивка отлагаше това за другата зима.
Колко бързо лети времето, като че ли е кацнало на ледена пързалка, си каза Цигулков, целуна тихо все още спящите си хубавици и се запъти към близката сладкарница. Предният ден беше поръчал голяма торта, с която да ги почерпи по случай остаряването си.
Изненадата дойде, когато върнал се в апартамента, разопакова луксозната опаковка. На шоколадовата глазура бяха се подпряли две цифри-свещици, но в обратен ред.
- Я, тези момичета от магазина как са ме подмладили, според тортата навършвам двадесет и пет!
И щедро отрязвайки две големи парчета, заедно с кафето и фреша върху голям поднос отвори внимателно вратата на спалнята.
- Закуска по леглата- провикна се Цигулков и моментално се почуства точно на двадесет и пет години.
Щастлив и вярващ, че бъдещето тепърва предстои.
Какво значат някакви си цифри, въпросът е само как да ги подредиш, макар и мислено. Впрочем точно в това е целият номер на живота, си каза Цигулков и побърза да отвори бутилката с шампанско, останала от новогодишните празници.
Така де, веднъж човек става на двадесет и пет!


05.01.2015. Любомир Николов