автор: miglena

Приседни, приятелко,
в изворна вода сълзи и горест
да потънат и в елмази
да се преродят ...

Полети, приятелко,
към звездичката
твоя хранителка,
за обичта й разкажи
и за желанието,
единственото ...
за да го сбъдне,
тя орбитата си
ще промени сякаш
златисто балонче е

Порисувай, приятелко,
върху гранит портрета му,
да потече от челото на
камъка знойна оросеност ...
по скалите извай ръцете му,
как кървящи изкачват те
а после орлово сграбчват
отронени от сърцето ти
чувствени кюлчета с
24 - каратова позлата

Поплети, приятелко,
от синчец венец за слепия
да му нашепва за синевата ...
от копринени буби криле за
хромия, да е за ден поне
над кривите друми извисен ...
от борови иглички кафтан
за самотника, да настръхне
примрял пред коленете на
изкреяла по него самотница

Прегърни, приятелко,
мъркащия страх от смъртта,
погали му нежно козинката
и опитомен го затвори зад
седем рова в три решетки,
а ключа в обица претопи ...
да ти е талисман за радост

... и да ти дарява всеки ден
по мъничко от дъха на рожден