автор: nellnokia

Отнейде изскочи. Бе малко смутен.
Разрошен. Погледна ме влажно.
И пусна усмивка, застанал пред мен.
Аха… да рече нещо важно.

И аз го погледнах. Бе странен на вид,
но пухкав и толкова сладък,
че щом ококорен изплези език,
кюфтето си бързо му дадох.

Излапа го. Истински малък гладник.
Опашка доволно размаха.
Излая за още… Не се двоумих –
той седна на моята маса.

Щастлив заговори на странен език –
в ръцете ми важно се сгуши.
Останахме двама. Почти като в стих
стрела на Амур ме промуши.

А после у нас... Някой знае ли как
от малка мечтаех за куче?!....
Любов от пръв поглед. Ах, този хлапак!
Най-после на мен да се случи.