автор: zaltia

В стаята хотелска, с нашите мечти,
най- после сме сами...само аз и ти.
Стая с номер, любовта ни приютява,
приказна е пак нощта, с обичта голяма.

Телата ни превръщат се в кълбо от страст,
този звезден миг...е нашият жадуван час.
Но ето че започва леко да се зазорява,
и нощта, нощта защо тъй бързо се стопява.

***
А после, после всичко пак ще се повтаря,
ти в животът свой...аз в моят ще остана.
След миг тъгата ще усетя с влажните очи,
а тишината в стаята, ще почне да крещи.