автор: constellation

Животът загуби навика си
да възпроизвежда сам себе си.
Дори дъждът е стерилен
и кисело сърдит от факта.
Цветовете са празни и скучни,
неспособни да родят
плода на фантазията.
Листата остават все така бели,
пусти, незасяти,
а глада си задоволяваме
с изкуствени екранни полуфабрикати.

Изгубихме и чувството си за единственост
и станахме потоци от тълпата
доброволно ненатрапливи и анонимни,
едноезични, едноцветни, единомислещи,
обединени под крилото на информацията,
доверчиви удавници в чужди открития
и светлият ни път е проектиран
в пулсиращата точка на екрана.
Изгубихме контакта със духа си.

Духът ни разгневен ще премине границата
и ще се потопи в мира на покоите си.
Ще избяга, ще ни накаже,
ще ни обрече на еднопосочност,
праволинейност и оптимизъм.

Но дори тогава човекът ще го надхитри
и ще измисли виртуална раздвоеност,
изкуствена екранна философия,
за да изстрада сам човешката си същност.