автор: apostola

На земна люлка се люлея
и бавно даже си старея.
Приличам вече на детето,
родено нявга под небето.

По земна орбита пътувам
и за звездата си тъгувам,
която мястото ми пази
във междузвездните атлази.

На земна люлка се люлея
и все за нея аз лелея.
Че тя ме чака там в небето
да се влюби в мен - детето.