автор: rumpel

Здравей, старице беловласа,
сенилна и с бастун.
Най-сетне тръгваш си. Миряса.
Че трябваше ни ум
за всичките ти зли прогнози
от твоя зодиак.
Очакваше с цветя и рози
ответния ни знак.
Добра ли бе или пък лоша,
разбираме комай,
когато с пръсти ще разтрошим
поредния кравай.
Във него сребърна парица
ще бъде армаган.
Среднощ ще тропнем ръченица
на селския мегдан.
В дванайсет вече си излишна,
че млада идва тук.
Сълза ще се отрони скришно,
пребърсана с юмрук.
Дали за нас ще ти е тъжно?
За мен си зная - да!
Защо тогава да се лъжем,
ти радост и беда
на всички нас до вчера носи
като палач - без звук.
Оставям с повече въпроси
да те измъчва друг!