автор: Hunterszone

Търсех сподавени чувства и мисли
в някой угаснал, подритнат копнеж.
Докато няколко спомена бистри
бавно разтваряха всеки стремеж.

Свличах скали във реката от време,
все по-прииждаща в онзи момент.
Нямах народ, но имах си племе –
с избор свободен живеех във плен.

Тъй се меняха дните със нощи,
молбите със жалби,
любов със тъга...
Делник угасваше, грейваше празник:
и я обгръщаше в тиха мъгла.

Нея – загадъчна дама в сумрака,
нежно гравираща в моето сърце
своите горещи до кръв инициали –
с поглед на малко сърдито дете.