автор: LeoBedrosian

Кой думите ми взе,
защо безмълвен съм?
Напъват мисли сто и две
в кошмари, не на сън.

Дали тез мъдри словоблудници
избягаха от мен и те
по пътища и друмници
не ги ли прелъстиха
и не ги ли с обещания
опиха, а на мене, клетия
оставиха във завещания
сал спомени,
горчиви мисли
и ридания...

Не щà ви
нито смисъла,
ни чувствата.
Не щà ви нито
напъна в изкуствата.

Щом ням и сùротен
останал съм
безсвестен
за хлебец бих
помолил
с два-три
жеста.