автор: ZAGORA

В Коледната свята нощ
пак сме с вилица и нож.
Пак перото ни събра,
а съдбата ни избра
да сме милата картина

Да сме същата дружина.

Пийваме си от винцето,
бодваме си от мезето
и развързали езици
като свраки върху жици,
спрягаме какво ли не
от житейското море.

Хвръкна тапа от шампанско
и се гмурна с устрем кански
на поетка в деколтето.
Да спасява дереджето
бръкна услужлив поет,
мустачурест,як брюнет
със омазнена ръчица.
После гръмна и плесница.

Скочи зачервен твореца,
ръшкан даже и в прасеца
от колежката свенлива.
И с усмивка малко крива,
вдигна коледна наздравица
за поетките-красавици.
Неговото поздравление
като акт на извинение
беше срещнато с овации.

Разлюляха се вибрации.
Няма тихи, няма скромни...
От баири сто със стомни
всеки носи и разлива...
Няма вече съпротива.
Нови чаши са изпити
от юнаци-ерудити
пъчат се гърди напред.
Всеки е велик поет.
Развенчават нобелисти,
вадят писаните листи.
Съюзяват се компании.
С гръмотевично реване
почва урбулешко четене,
докато чиниите ометени
лъсват като месечина.

После шумната дружина
рипа невротични танци
на артритни африканци.
Полудели от мераци,
паднали са им капаците.
Привлекателни поетки,
в чудно хубави разцветки
и поети с взор препускащ
дето нищо не пропуска.
Дето търси вдъхновение
в тайни женски възвишения,
даже да е прегрешение.
Хвърлят къчове и цици
като Бакхусови жрици.

Коледо,добре че си дошла
да разкършим и снага!
Да изтръскаме кореми.
Хубаво е,дявол да го вземе!
И екстази до припадък...
Ех,животе, що си сладък!
Греят зачервените лица.
Наши нежни, авторски сърца
в тая свята нощ ликувайте,
празника ознаменувайте
с флиртове и със шеги.
Здравейте, бляскави творци!