автор: Shrike

Крият се в розовите залези и търсят следи от езерни перли. Алени. Толкова искат да ги целунат, че очите им лумват огнени. Изпепеляват моретата. Превръщат русалките в ангели.
Лъскавите им люспи са съвършени. Медени. Недокоснати. А сърцата им - милион отражения в огледалната повърност на вледенени светулки. Сънища, застинали в миг вечност. Как да ги разгадя, драконе... Нямам памет за същността на Вселената. Имам усещане само за топлата кръв по лицето ми. Вкусът ѝ - по-наситен от южния вятър, тъканта ѝ – по-груба от пясъка. Сънищата са полети. В които понякога се намираме.