автор: MaCTePa

Познавате ли жената,
която е есента?

Познавате ли жената,
която крие в пазва тайната
на едно жарко лято
и две опустошени сърца?

Познавате ли жената,
която е прекипяло вино:
стипчив привкус на пролетни билки
и пареща сладост на прегоряла захар.
Пресушавали ли сте тази чаша?
Преглъщали ли сте тази прекипяла болка?

Ето я жената,
обвита в мъгла.
Жената с влажен блясък в очите
благо се усмихва
на нашата
обща
вселенска
тъга

...И когато настъпи нощта,
тази жена
внимателно ще подреди децата си,
ще освети съня им с една пролята сълза
и ще отиде на хорото...

Тази жена е
Влюбената самодива -
Погубена от любовта.

И горко му на онзи,
който я съжали,
и позволи на тъгата да го приспи...
Защото Тя
отново е на хорото!!!