Мраз
сковава
устните
ми.
Шепна
името ти,
беззащитен
и
питам се...
...къде е
смисълът
на
дните ни.
Живя ли
ти,
живях
ли
аз,
...така
далечна
е страстта,
и радостта.
Сега
си-
Буря,
а
аз съм
вятър стар,
разрошвам
лекичко
на
птиците
крилата
на
кой,
да
кажа...
Липсваш
ми...
Къде си
моя
светлина
ти,
знаеш
и в оня мраз
изпращам
ти
целувки...