Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 752
ХуЛитери: 3
Всичко: 755

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Marisiema
:: Mitko19

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтабащите ни са живи
раздел: Любовна лирика
автор: daro

на Ина

Съдбата ни събра...
и два пъти ни раздели.

Баща ми, беше твоя татко.
Твоят татко, беше ми баща.
Топях се в прегръдките ти, сестро.
А мен обикна
като „малък братко“.

Сега, завинаги ли се завръщаш?
Една любов
готова е на всичко...

Но нека първо да обходим
високите им горди рамене.
Като екове да се повторят
и чуем гласовете разменени.
Да замръкнем по заслоните
на мъжете с коравите въздишки....
И две планински кончета
препуснали към нас –
„бялото и черното“
да ни превземат бащински.

И да ги отгатнем, Ина...
Бащите ни са живи!

По роси на горските ливади,
оставиха сърцата си като следи –
да открием пътя сред пътеките.
И над прага на дома ни, заковаха
сърцето на обърната подкова.

Чашата прелива с висини...

Очите ни изпълнени с роса
с ума ги проницават удвоени –
навремето
сближени в декор на време,
сега
в скъсеното ни разделение...


Публикувано от aurora на 12.12.2014 @ 08:43:14 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
322 четения | оценка няма

показвания 42989
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"бащите ни са живи" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: бащите ни са живи
от giro на 12.12.2014 @ 09:58:04
(Профил | Изпрати бележка)
"Чашата прелива с висини...

Очите ни изпълнени с роса
с ума ги проницават удвоени –
навремето
сближени в декор на време,
сега
в скъсеното ни разделение..."

ами това си е цяло стихотворение!
поздрав,
баткиро


Re: бащите ни са живи
от daro на 12.12.2014 @ 10:31:03
(Профил | Изпрати бележка)
бат Кире, ми то целият им живот беше стихотворение -

те работеха за семейния ни хляб - какво по-голямо!

...и не спираха да се шегуват, да се усмихват... ей тъй -

"Аз съм малко луд"- казваше баща ми

"А, малко, а... а, малко, а! - отговаряше чичо Динко(таткото на Ина)

...а ние с Ина се спускахме да гоним ехата по циркусите на

сърдечното им приятелство

...и растяхме щастливи по раменете им - наричахме ги "бяло" и

"черно" конче :)

...сега, толкова увеличени, приближени, удвоени от

предстоящата ни среща... :)

Светъл ден!

(.)




]