автор: daro

Вселенска нощ разпусна
броениците на тайни балдахини.
Свободен атом е привлечен
от набъбналата звездна хищница.
Проникване...
И тътен.
Роди се нов живот –
още по-красив и снажен.

Дядото, в седмия си ден
отново ще отдъхва върху камък.
Прегърбен върху стария албум,
ще се подпре на младостта с лакът.
Прегънатия лик ще го изглади
и добродушно ще ни гледа –
мен и теб, любима.
Ще чертае по брадата въпросителни
и с дълбоките очи ще ни попита:
Как се нароили всичките галактики?

„Без вино и подкожен лед, не става“ -
разказваше гласът ти, утре!

Къде отиват после влюбените?
Казват ли ни!
Поне да знаехме им броя
щяхме да отгатнем,
колко са космическите им „запои“.
Един, оттатък
добави най-красивата...
сред писма с пукнатини
на строшени небосклони.

Една вселенска нощ, която
нищо
и всичко ни остави.
Която ни погълна светлината,
но с Млечната жлеза
захранваше света ни.