автор: pc_indi

Не те дочака да се върнеш този дом.
Основите му свиха се артритно,
стените му- прегърбени от спомени,
с фреските от времето изтрити,
се схлупиха и тъжно замълчаха,
вратите само лекичко проскърцаха
и дълго незатворени стояха.
Прозорците пердетата отвързаха...
Поливах дълго цветето на Любовта,
което се озърташе за тебе от балкона .
Премръзна коренчето му, изрони се цвета
и тичинките, дето всичко помнеха...
Но всичко мина, вече не боли.
А този дом е като древен свят...
Той кротко чака просто да си идем,
да не погледнем никога назад..
Изпращаме го...С риба и със вино.
Свети Никола нека ни прости!
И нека в него друга обич има,
покръстена от нашите сълзи!
Пред нас полека пътят просветлява,..
Къде отиваме, не знаем...И дали
на Любовта изобщо дом й трябва
(освен сърцето) и стени...