автор: rady

Понякога приличам на слепец
и искам някой да ме преведе през мрака!
През моя мрак! Със устни на крадец
да ми изпие болката и да избяга.

Във светлото не виждам всеки път.
Очите си ги дадох на една къртица.
Но в тъмнината няма кръстопът
и повече от всякога съм птица!

От светлото понякога боли...
И предпочитам да остана в мрака.
Не ме е страх! И питам се дали
приех живота като рана?

Клепачите са спуснати завеси–
отвън е светлина, отвътре мрак...
Ще се опитам! Ще опитам да ги смеся,
ще нарисувам утрешния сняг!