Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Внезапен порив на вятъра залюля пламъка на свещта и той близна ръката на Катерина. Болката я извади от унеса, който беше я обхванал от момента, в който го видя в ковчега - побелял, безпомощен, сякаш уплашен от това, което му предстои.. . Мислеше да не идва на погребението. Болката, която толкова години изгаряше душата й, обидите и всичко онова, което й струваше раздялата, се надигнаха в нея и тя отсече пред децата им „Не, няма да отида!...“Пък и нямаше никакво желание да се срещне с другата, тази, която го докара до просешка тояга и всъщност го уби без даже да го докосне с пръст...Безизходицата, безпаричието и безнадежността, съчетани с алкохола, свършиха останалото...
Не искаше да идва, но децата понякога притежават неподозирана мъдрост. „Мамо, моля те, върви да то изпратиш...Заради мен – аз съм толкова далече, а той все пак ми е баща и половината от гените ми са негови...А и може би така ще можеш най-после да му простиш!...Толкова е човешко това да простиш на мъртвия!...“
И ето я тук, от ляво на ковчега, със свещица в ръка...
Отдясно на ковчега стоеше тя, втората, заедно с майка си. Опечалени, хълцащи, сълзите им плющяха над мъртвия и Катерина се уплаши,че може да го удавят...Даже монотонният глас на свещеника се губеше сред този потоп от сълзи, подсмърчания и вопли...
И гледайки този театър на двете засукани хиени, Катерина усети жал и прошката покълна за първи път в душата й. Колко прав беше синът й. Прошката е нужна за мъртвите, но за живите - още повече. Мъртвият беше изстрадал вината си, докато го бяха глозгали двете хиени. И беше приел смъртта като спасение...
„Пръст при пръстта отива...“- до нея достигна гласът на свещеника. За първи път от толкова години душата й беше спокойна и освободена от товара си.
Катерина се наведе над мъртвия, докосна ръцете му и сложи белите цветя отляво, там, където дъщеря й беше сложила томчето с разкази на Йовков и малкото транзисторче. Да са с него в последния му път.
Прекръсти се и тихо отрони “Простено да ти е!Почивай в мир!“
И помирена с него и със себе си продължи нататък...
Ружа Велчева
Публикувано от viatarna на 07.12.2014 @ 12:21:41
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Прошка" | Вход | 10 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Прошка от sineva на 07.12.2014 @ 13:34:15 (Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли Ружице, аз съм говорила с една жена, която е имала същия случай. Толкова е истинско, реално... И цялата настръхнах. Това, да можеш да простиш... е може би едно от нещата, най важни в живота. Защото по този начин успокояваш душата си. Много ХАРЕСАХ! Поздрав, приятелко! :))) |
Re: Прошка от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 07.12.2014 @ 13:42:16 (Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | Благодаря ти,Весе!!!
В разказа има известен автобиографичен елемент и може би затова звучи толкова истински!...
Успешна седмица,мила приятелко!
Прегръдки отдалече!!! |
]
]
]
Re: Прошка от IGeorgieva на 07.12.2014 @ 17:26:04 (Профил | Изпрати бележка) | Истинно, дълбоко, изстрадано!
Да се научим да прощаваме - силно послание, Ружа!
Поздрави! |
]
Re: Прошка от suleimo на 07.12.2014 @ 16:27:51 (Профил | Изпрати бележка) | На другия прошка давам, но на себе си не се научих да прощавам!
Комплименти Ружа! |
]
Re: Прошка от kasiana на 07.12.2014 @ 15:44:27 (Профил | Изпрати бележка) | След като Иисус прощава на съдниците и мъчителите си,
кои сме ние, че да не дадем прошка?!
Вълнуващ разказ!!!
Поздрави!:) |
]
Re: Прошка от LATINKA-ZLATNA на 10.12.2014 @ 11:55:05 (Профил | Изпрати бележка) | “Простено да ти е!Почивай в мир!“
"Ние прощаваме на другите не заради тях. Те едва ли знаят, че се нуждаят от прошка. Едва ли си спомнят какво са извършили. Вероятно ще кажат::"Само си измисляш". Възможно е дори вече да не са между живите. Ние прощаваме заради себе си. Заради собственото си здраве. Защото ако продължим да се подчиняваме на гнева, ще спрем да се развиваме и душите ни ще залинеят.
..................................................................................................
Не можеш да простиш на някого за престъпление, което не е извършил. Само след като бъде обявен за виновен,
може да има и опрощение.
...................................................................................................
Прошката изисква да се изправиш лице в лице със злото. Тя означава да кажеш на доведения си баща:"Това, което извърши спрямо мен, е зло, независимо какви са били причините. Ти извърши престъпление срещу мен. Знам го, но въпреки това ти прощавам."
Това вече никак не е лесно. истинската прошка е труден, много труден процес, но тя е абсолютно необходима за психическото ни здраве."
Затова нека да се научим да прощаваме от сърце!
Хубав ден, Че!...
|
]
Re: Прошка от mamontovo_dyrvo на 16.12.2014 @ 23:59:14 (Профил | Изпрати бележка) | Просто прости! Много ми хареса! |
]
Re: Прошка от Markoni55 на 08.12.2014 @ 17:36:25 (Профил | Изпрати бележка) | много силно. Сполайти Ружа, много хващащо за гърлото е... |
Re: Прошка от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 08.12.2014 @ 21:35:58 (Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | Благодаря ти за оценката,мила Ваня!...Знаеш,че твоето мнение е много важно за мен!...
Съжалявам,че здравословни и други уважителни причини не ми позволиха да дойда във Варна,но се радвам,че балът е минал на много високо ниво!!!
Прегръдки за теб,Жоро и морето!!1 |
]
Re: Прошка от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 08.12.2014 @ 00:17:53 (Профил | Изпрати бележка) | Страхотно е, Ружа! И не всеки е способен на такава прошка... |
]
Re: Прошка от zaltia на 07.12.2014 @ 18:54:45 (Профил | Изпрати бележка) | Поздравления за майсторски написаният разказ!!!
Топла да е вечерта ти, Ружа!!! |
] | |