автор: veronikas

Отново ще се уча на това,
което всички други вече знаят.
Далече съм от смелостта.
Харесвам тихата си стая.
Нощта е господарка на луна,
която не познава мене.
Която не разбира същността
на моите объркани представи.
И търси. Вечно търси пролетта,
във есента на моя юни.
Това е като стъпка към съня,
от който вече имам спомен.
От онзи миг на вечността,
във който моят свят е все затворен.
Обичам е въпрос на две неща:
да мога и да давам.
Останалото е излишна суета,
в която аз не искам да оставам.
Потъвам в думи от деня,
изречени от някого за мене.
Не го познавам. Не познавам и съня,
който преживявам денем.
Вървя и спирам пред дъжда.

По навик още търся тебе...