автор: verginov

Лениво се протяга утринта.
В постелята на тихи листопади,
мечтите на разпусната коса
валят по голотата на деня ми.

А изгревът, смълчан от суета,
с палитрата на есенни полета,
рисува пъстроцветна тишина
по облачните къдри на небето.

Разбудени от хладната зора,
последните минути на съня ми,
чертаят със среднощна самота
пътеки по дъждовни калдъръми.

А мислите на жълтите листа,
насметени от северния вятър,
нашепват кръговрати от тъга
в сълза по синеокото ми лято...