автор: gringo

Деветнадесета глава

Същия ден, в който майор Петров стана поредният притежател на черното куфарче, депутатът Панайот Петръчки, председател на партията „Благоденствие за България”, се събуди с главоболие и с пресъхнала уста.
В първия момент не си даде сметка къде се намира и защо го боли гърбът, но постепенно споменът за вчерашното унизителна среща с Маркиза изплува в съзнанието му и той си припомни, че бе завършил деня в малкото апартаментче, което използваше за любовните си сеанси с Мимето. „Няма вече Миме, има само Мариана - красивото младо момиче, годеницата на уважавания народен представител Петръчки!”, помисли си той, обхождайки с мътен поглед тайното си любовно гнезденце с познатите мебели и най-вече черното диванче, събудило спомена за преживените сладостни мигове с чувственото миньонче. „Не му е времето сега да се разлигавям!”, ожесточи се Пръча на неочакваното разнежване. Не искаше да мисли точно сега за Мариана, когато се решаваше съдбата му. „Първо да се оправя с парите. Преди мен да ме оправят!” Злобна гримаса разкриви лицето му. Изправи се тежко и се заклатушка към банята. На излизане от нея се спря пред огледалото в коридора и видя дебел мъж в омачкан бял летен костюм с тлъсто лице, озлобено изражение и сивееща къса остра четина отстрани на оплешивяващата глава. „Отврат! На човек не приличам! И всичкото това за какво? За това, че така безотговорно поверих два милиона на тъпаци, които се пребиха. И сега аз, Панайот Петръчки, депутат и лидер на партия, трябва да се моля на Господа да се намерят парите, за да не ме пречукат моите авери... Цялата ми надежда сега е в опита и късмета на едно хитро ченге - старата лисица Милчо Боев. Ето, трети ден от катастрофата, и... нищо още... Колко ли е часа?” Върна се в стаята и през пердето погледна към улицата долу. Колите се нижеха бавно една след друга в горещия летен августовски ден. Обърна се и вдигна поглед към електронния часовник на стената. Стрелките показваха девет часа. „Боже, колко ли съм се напил, за да хъркам цяла нощ на неудобното кресло!” Наведе глава и мерна част от празната бутилка, търкулнала се под писалището. Хвана я за гърлото, разклати я и установи, че има още няколко глътки. Изпи ги след кратък размисъл и усети как топлината се разлива в стомаха му. Почувства се по-добре. „Брей, друго си е марковото уиски! Ако бях пил от нашите боклуци, да съм пукнал досега или най-малкото да съм ослепял! Как ги пият тия ментета по магазините и още са живи, просто не знам!” Остави празната бутилка на масата и прокара длан по небръсната си буза. „Така не може! Трябва да се стегна, да си взема душ, да хапна и да се обадя на Мариана. Имам нужда от нея сега.” Пръча изобщо не можеше да си представи, че момичето може да му се противопостави или, не дай си Боже, да му откаже. Изживяваше се като неин покровител, на когото би трябвало да е вечно благодарна за парите, дрънкулките, жилището... „Какво е тя без мене - ясно какво!- намръщи се, защото не му беше приятно да си спомня миналото и. „Е, и какво? И Клеопатра каква е била? Царица, но и курва! Е да де - курва, обаче и царица!!! И с Цезар първо, и с Антоний после, и с който иска и когато си поиска! Уж заради Египет! За благото на египтяните! Глупости на тръкалета. За властта, заради властта и парите! Ами всичките тия там куртизанки! Всяка жена е потенциална к.... и всяка к..... е потенциална почтена жена! Ами оная, аржентинката, ами тая на оня, моделката, забравих и името... Както и да е... Няма значение.....Все тая!... Моделки!... Пфу! - философстваше Пръча, докато нервно размазваше пяната за бръснене по бузите си с набола сиво-черна брада и с тревога се взираше в оловносивите торбички под уморените си очи. „Щом за всички тия се говори с уважение, с уважение ще се говори и за бъдещата госпожа Петръчка!”
Народният избраник продължаваше яростно да търка страните си с пяна, докато в един момент видя в огледалото как пулсира на челото му дебела синя вена като напила се със синя благородническа кръв пиявица и се усети, че отдавна е време да вземе бръсначката. „Успокой се, нервак такъв! - скастри той гледащия го от огледалото мъж, - че току-виж, си се изпонарязал!” Забеляза, че лицето му е почервеняло. „Мамка му! И кръвното ми е високо! Трябва да я карам по-кротко... Нали ще се женя, за потомство ще се грижа...” И Пръча си представи идилията на щастливо задружно семейство по начин, по който може да си го представи само един никога не живял брачен живот мъж.
След около час от входа на новата триетажна кооперация излезе едър нафукан екземпляр от мъжки пол в светло лятно сако, бели панталони от тънък фин плат и светлокафяви мокасини. Това беше председателят на партията „Благоденствие за България” и депутатът от четиридесетото Народно събрание Панайот Петръчки. Поучил е от неприятния инцидент с гъгнещия вмирисан просяк по време на кратката си разходка пеша след срещата с Катърска, той и не помисли да тръгне пеш към скъпия ресторант „Парадайз”, в който винаги имаше място за него, а се обади на шофьора си да дойде да го вземе. Бе решил да похапне солидно сам, да поразмисли и след като се обади на Боев, за да види докъде го е докарал с разследването, да купи на Мариана годежен пръстен, с който да я изненада, когато тя дойде довечера в офиса му. Представи си как тя, очарована от жеста му, ще го възнагради с най-пламенните и горещи ласки, на които бе способно младото и гъвкаво тяло.... „Защото кое може да бъде по-желано за една млада жена от едно предложение за съвместен живот, направено от солиден, все още добре изглеждащ мъж с пари и високо положение в живота? Естествено, нищо!” – гъделичкаше егото си успелият отново да се окопити народен избраник. Едно не можеше да не се признае на Пръча - че в каквото и положение да се окажеше, той никога не се предаваше и се бореше докрай с всички средства, за да постигне целта си. Естествено, моралните скрупули бяха загърбени съвсем съзнателно, защото той много добре разбираше, че това е първата задължителната вноска за допускане в храма, в който се разпореждаха търговците и от който бяха гонени само веднъж - и то много отдавна....Черното чисто ново служебно беемве спря почти безшумно пред входа на кооперацията, изскочилият водач отвори задната врата и угоеният породист депутат с пухтене се намести на задната седалка.
- Ресторант „Парадайз”! - кратко нареди на шофьора, който докладваше на три различни места за всяка стъпка на самоуверения депутат. Колата плавно потегли и се вля в потока от коли, залепила агресивната си метална муцуна за задницата на очукано жълто такси.


Двадесета глава

Мимето спеше, свита като малко коте в единия край на широката спалня без завивки съвсем гола, ако не броим невидимите и гащички, вероятно ушити от шивачите на царя от известната Андерсеновата приказка. Мъничкото и изящно телце с атлазено гладка кожа се открояваше с мургавината си сред тъмното злато на разпилените и дълги къдрици и върху белоснежния лъскав чаршаф от сатен. След безсънната нощ и завършилият с бурни любовни ласки утринен разговор, принцесата бе доставена благополучно от своя принц в покоите и, където за първи път от много нощи насам се унесе в дълбок, несмущаван от кошмари сън. Последното, което помисли преди уморените и клепачи с гъсти извити ресници да се затворят, беше, че най-после е намерила нишката, по която да тръгне и която ще я изведе, подобно на Ариадна, от омагьосания зловещ лабиринт на покварения и циничен Минотавър. Събуди я мелодичния звън на мобилния телефон, оставен на нощното шкафче. Беше Минотавърът. В първия момент миролюбивото, закръглено и някак сладко име „Пупи”, появило се на малкия монитор, я стресна, после я ужаси, а след секунди цялото бреме на предстоящия разговор се стовари върху нея. „Няма да вдигам. Ще му кажа, че съм била в банята!.. Защо ли наистина не си взема един хладък душ? - реши изведнъж тя. - Тъкмо ще си подредя мислите....” Но истината беше, че се страхуваше от реакцията на Пръча, след като му заяви категоричното си решение да го остави... „Какво пък толкова!? Ще покрещи, ще беснее - може и някой шамар да отнеса, но накрая ще миряса. Какво друго може да направи? Няма да ме убие, я!”
Мимето не си даваше ясно сметка за всепоглъщащото увлечение на Пръча и не бе поживяла достатъчно, за да разбере, че съществуват хора, които никога не се отказват от намеренията си, дори това да ги обрича на гибел. Чувствата на застаряващия самец към нея не биха могли да се нарекат точно любов - те бяха сякаш приготвена от трите вещици в „Макбет” отровна смес, забъркана от желанието му да не остане сам на стари години, присъщото му властолюбие, сластност и деспотичен характер. Като се прибави и самовнушението, че Мариана наистина държи на него, за което немалка вина имаше и самата тя с естественото си държане, средиземноморската си красота и уменията на опитна куртизанка, можеше да се разбере защо умен и безскрупулен мъж като депутата Панайот Петръчки бе убеден, че единствено тази българска Цирцея е достойна да стане негова съпруга. Подобни неща бяха ставали и в други страни, и по други географски ширини. Осъществил в максимална степен въжделенията си и доказал се в обществен план и на политическата сцена (каквото ида означава това в България), той жадуваше, макар и малко попревтасал, да изпита тихите радости и насладата от семеен уют, от грижеща се за него жена и най-важното - да се сдобие с наследници, с които да се гордее и на които да завещае парите си. Изглеждаше, че това е най-лесно постижимата цел за човек като него, но той не бе свикнал да се съобразява с другия, да отстъпва, да бъде великодушен - все качества, без които човек трудно би намерил някого, с когото „да живее и в добро, и в зло” и с когото да отгледа децата си. Така че на семейния терен Пръча нямаше много опит и се бе поддал на вечната заблуда на застаряващия мъж, който притежава власт и пари - че сред всичките жени, които споделяха ложето му, има една, която го обича заради самия него, а не заради лукса, който и осигурява. И вярваше, че това е Мариана... Оставаше му само най-простото, според него - да се ожени. Но за нещастие полигамното Златно Миме, което все повече започваше да се възприема като моногамната Мариана, нямаше откъде да знае за сериозните намерения на лудналия да я прави своя жена Пръч. Момичето лелееше тайно надеждата без много усложнения да разкъса брачната паяжина, която бе започнал да плете около нея влюбеният депутат и да отдаде изцяло любовта си на неговия племенник. След като се поуспокои след безуспешния опит на Пупи да се свърже с нея, то осъзна, че моментът за неизбежния разговор е настъпил. Събра всичките си сили, стисна юмруче, въздъхна няколко пъти и реши да потърси непоносимия вече за нея любовник. „Така или иначе, след няколко часа всичко ще свърши!” Посегна да включи мобилния, но мелодията му стигна до слуха и преди да натисне копчето и тя си представи недоволната гримаса върху затлъстяващото лице на свикналия да заповядва депутат, който очакваше с нетърпение да чуе гласа и.
- Ало, Пупи! - стараеше се гласа и да звучи спокойно. - Какво има?
- Здравей, непослушнице такава! Защо не ми отговаряш, когато ти се обаждам? - раздразнителният напоследък Петръчки звучеше миролюбиво и даже в тона правеха опит да се преплитат кадифени рулади, изпълнени с топлина и подсказващи желание за близост. Мимето се изненада и притесни.
- Бях в банята и току-що излизам. Още не съм се облякла...
- Да не би някой да е останал в банята, а? Май чувам като че слаб шум от плискане на вода! - прекъсна я Пръча уж шеговито, но Мариана го познаваше добре и зад игривите му несвойствени за него извивки усети притаената острозъба ревност, която го глождеше в последно време. „Тоя кретен е намислил наистина някоя глупост! - премина през съзнанието и като светкавица и страхът я завладя наново. - Изглежда Теди ще се окаже прав и тоя дебел самовлюбен идиот наистина е решил да ми предлага брак. Я виж само как му се къдри мазно гласеца! Това никога не е било! Преди - Миме, ела тук, отиди там, на ти това, искаш ли онова, съблечи се, обърни се, завърти се, а после - айде, чао, скъпа, едно мерси за чукането поне да бе казал! А виж го сега! Леденият айсберг ще се разтопи!..”
- Ей, Мимче, какво се умълча? Да не би да налучках?! - лека тревога се долавяше във все още шеговития глас на влюбения самец отсреща. Въпреки че часът беше към единадесет и половина и температурата вече със сигурност надхвърляше тридесет и пет градуса, момичето усети как за секунда през тялото му преминаха ледени тръпки.
- Стига си говорил глупости! Нали ти казах, че бях в банята и сега ще се обличам! – стараеше се гласът и да звучи неутрално, но почувства, че хладината му е в повече. Това щеше да събуди подозрителността на опитващия се да бъде мил с нея самоуверен преуспял мъж. Не искаше да го ядоса, преди да се видят. И без това изненадата, която му беше спретнала, нямаше да го зарадва. Реши да говори по същество и да си уреди срещата, която трябваше да промени живота и на сто е осемдесет градуса още този следобед. Пръча сам я улесни със следващия си въпрос:
- Какво ще правиш днес? - в него тя долови подтекста, който гласеше -„Искам да те видя!” „Както винаги! - раздразни се девойката - Господарят задава въпроси, на които иска да му се отговори по желания от него начин, господарят заповядва и очаква безпрекословно подчинение, а робинята послушно изпълнява и задоволява всичките му прищевки за шепа стъкълца (бижута), сламена колиба (апартамент) и шарени парцалки (пълен гардероб с дрехи на световно известни моделиери). Но стига! Днес ще се реши всичко! Днес птичката ще излети от позлатения кафез, днес робинята ще избяга от памуковата плантация, днес, днес....днес ще става, каквото има да става. „След този ден светът вече не е същият!”- често използваното по медиите клише отнякъде се появи в главата и.
- Днес ще ходим в бутика на Саня, оня дето е на „Витошка”, с Криси, да си купуваме ботушки за зимата.
- Ей, ей, ей!.. Стига с тая Криста! Хич не ме интересува, все ми е тая, но сто пъти съм ти казал да не се занимаваш с тая лесбийка! - толкова му стигна на Пръча търпилото да бъде мил. Щом чу името на Криса, за която се носеше слух, че си падала и по жени, пердето му падна и не можа да се сдържи.
- Не е вярно! - сопна му се момичето. - Говорят гадости такива, на които не им се е отворил парашута при нея. И ако искаш да знаеш, тя ми е най-добрата приятелка! А ти много добре знаеш, но винаги гледаш да ме ядосаш!
- Никой не те ядосва, само ти казвам истината. Точно нея ли намери да я правиш приятелка. Приятелка! Друг път! Сигурно ти е хвърлила око, ама ти, нали ти е толкова акъла, не се усещаш! А може и да сте вече гаджета - нали все сте заедно!... Широко известният пръчовски бяс отново победи поредния жалък опит на холерика-депутат да разговаря нормално, но за негова изненада този път реакцията на дребното и покорно досега девойче бе съвсем неочаквана за него.
- Простак! Грубиян! Този път прекали! Като си депутат, си мислиш, че всичко ти е позволено, на теб и на другите крадливи и лъжливи дебили, дето уж за народа милеете! Мамите хората, мамите жените си, превръщате в скотове и бандити децата си, а такива като тебе сами и ще си пукнат сред егоизма и златото си!
Веднъж набрала скорост и не толкова преценила, а повече интуитивно усетила, че това е моментът да скъса с Пръча, макар и по мобилния, Мариана не спираше да го засипва с измислени (с изключени на едно) обвинения и той не успяваше да я прекъсне. - Да, с Криси сме гаджета и даже ще заминем да сключим брак в Холандия, междувременно съм била интимна приятелка с травестита Афродита, с фолкпевицата Алиша и моделката Жанета. А на тебе не ти дължа нищо, защото всичко, което си ми дал, съм ти го изплатила в леглото. От днес нямаме нищо общо и не си дължим нищо. А апартамента съм си го купила сама с честен труд, какъвто и да е той. За разлика от теб. Повече не ме търси!
Момичето изключи телефона, хвърли го на белия чаршаф и остана да стои до спалнята изправено, все още само по ефирните трудно забележими бикини и не можеше да повярва, че се е освободило така лесно от задушаващите потни обятия на Пръча. Слънчевите лъчи проникваха през високите френски прозорци и огряваха изящната и сякаш излята от светъл бронз фигурка в средата на стаята, от улицата се чуваше приглушеният шум на колите, а от плаката на стената я гледаше с възхитен от смелата постъпка поглед Шер и се опитваше да и вдъхне смелост за следващите житейски битки. Мариана постоя още малко замислена, без да може да осъзнае как така нещата се решиха изведнъж и то по начин, какъвто изобщо не бе очаквала. Може би бе дошло времето да порасне и да разбере, че всичко, което ни се случва в живота, винаги е по-различно от нашите представи за него. Понякога то дори надхвърля мечтите ни и това, което сме си пожелали, но дали сме готови да го осъзнаем и да сме благодарни? И най-важното. Дали ще можем да го понесем?… Защото чудеса се случват всеки ден, но ние, хората, оставаме слепи за тях. И продължаваме да кретаме по сигурните утъпкани коловози на милионите живели преди нас слабохарактерни и примирили се с посредствеността си човешки същества, докато в един прекрасен пролетен или пък в един отвратителен есенен ден дядо поп ни поведе към сетния ни дом, размахал с привично движение очуканата кадилница и запял заупокойни молитви с гъгнив глас… Амин!...
Мариана излезе от вцепенението и все още със замислено изражение на лицето се отправи към банята.

Следва