автор: gogata622

Оцутра, кат се диго от спанье
Оцутра, кат се диго от спанье
некакво ич не беше ми добре.
Търни ми глава, кърку ми цревата.
Нече ми орати и жената.
Слуша се и поди нос кълне.
Демек пиян ме види за сефте!
На мен това си ми е стар адет -
кага работим, пинем по-напред.
И със ньега узе ме жената,
па сега не склапа си устата.
Ама я програмуту гьу знам.
Праим се на ударен и си траем.
Работу намирам си по двор
и си свиркам. Ич ми не е зор!
Та реко до градинуту да идем,
компирете да гьи пообидем.
Да извадим едну кофу, две,
дом да има кво да се еде.
Копну два-три пути и се спре.
Некакво ми много терсене!
У главу ми трудоваци млате
с чукове, със киркье и лопате.
У мешину огънь ми гори!
Гасим с воду, ама ми горчи.
Навалим се - свет ми се завие!
Изпраим се - бира ми се пие!
Повърте се като пъл у брашно,
па си реко: абе нема страшно!
Че извадим компире друг пут.
И като фану - та на изпут.
У селу, у кръчмуту се спре.
Пину биру, стану ми добре!
Повтори, па после потрети!
Глава съпре да ми се върти.
Па ости опалнуту матику,
и пойдо да карам на мастику.
Седам-осам удари със кеф!
Отвори ми се башка и зеф.
Та у кръчмуту наред черпи,
и на краят я се озвезди!
Га съм се прибрал, и я не знам!
Разбуди се, гледам, че съм сам.
Ни жена кълне, ни ми чети!
Некаде до мен свиня гърди.
И мирише, та се не траи.
Како че на свинщраци смръди.
Обърну се - преди мен прасето!
Ришка със рдудульят у кюшето.
Чак тегай ми светну у главуту.
Да се благодарим на женуту
що у собу ме не пущила,
а при прасето ме е затворила.
Я съм свикъл, та ми не е зор!
Колко пути спал съм и по двор!
И у кошаруту, и у завникът.
У плевнюту, и вънка, при дръвникът.
Ама решил съм - че фанем горуту,
та да гю се шегуу по малуту!
Еднуж на ден че слезим до кръчмето,
та да си зарадуем сърцето!
А она главуту да си троши!
Като све смо ми, мужьете лоши!