Водката скапана, сокът прокиснал изкипява
по масата и ме гледа през кръглият взор на
чашата с цвят на говеждо. Пресъхналото
ми гърло, заразглежда покривката и се
почувства, клоун на репетиция от манежа.
на жаждата, но без грим даже без публика.
Репетирах усмивката си преливаща в пиянска
безпричинна, но нежност. Само покривката ме
разбра, с цветовете изтрити-сълзите ми не попи
мазната и душа не можа да ги приеме, даже не
ръкопляска. Погледна ме нежно и каза:- Събери
си сълзите човече, запази ги за свойта каляска.
Сподели ги със някой любим, за наздраве вдигни
водката и сокът доматен, изпий ги с душата си…
ако няма друг, почерпи и на лакеите ласките.
Мене все някой ще ме смени. Аз не съм важна.
29.11.04 г.