автор: ariel_b

Когато вятърът ми държи косата
със палави цветни пръсти,
на рамото ми син шал премята
и дъжд в очите ми търси,
когато топло държи ръката ми
и ми напомня коя съм,
и гали с летен дъх планината,
аз ставам море и пясък.
И даже стъпките си обърквам,
когато той ме докосва.
И не усещам кога се мръква.
Отлагам нощта за после.
А вятърът само това е чакал
и вихрено ме завърта.
Забравила съм вкуса на мрака
и как умее да ми се сърди.
Обичам да ми държи косата,
да се усмихва разсеяно.
А аз да мисля, че той е вятър
или разнежена есен.