Тънее лятото.
Денят тънее
и въздухът наоколо изстива.
Тънее слънцето.
Лицето му тъмнее,
под облаци по изгрев се зарива.
Тънеят птиците.
Дърветата тънеят,
пилеят шепоти, въздишки, тънки листи.
Тънее смях.
Косата ми тънее.
Очите ми след лятото се плисват.
Тънее ми сърцето.
Много скоро във него ще живее нова есен.
И много скоро аз ще бъда нея,
и като нея ще съм весел кестен.