автор: typa

Родена от космична лира,
уплашено трепти горката.
И като феникс към всемира
отлита шеметно душата,
когато мирно турва пепел
върху телесната ни кал
Създателят, веднъж усетил,
че хронотопът ни е спрял.
Душите раждат се прозрачни,
но постепенно помътняват,
дордето, не дотам удачно
мнозина ги употребяват.
В началото се носят леко,
но постепенно натежават.
По-младите са още меки,
но с времето се вкоравяват.
Понякога им се угажда.
Така разглезват се душите.
Започват често да досаждат
и здраво мътят ни главите...
Душата може да е волна,
добра, широка, благородна.
А може и да е подмолна,
невярна, злобна и безродна.
Досущ като крилата мишка,
писукаща изпод гърдите,
душата в тялото се гуши.
Държим я често на каишка
и й подхвърляме трохите,
та страдаме от малодушие.
Душата някои си влагат
в постигането на Мечтата,
а други просто я излагат
на произвола на съдбата.
Безропотно я предоставят
за ползване от някой друг
и доверчиво го оставят
да им я вади със памук.
Душите някои си пускат
цивилизовано и нежно.
А други грубо ги изпускат,
безотговорно и небрежно.
Едно обаче всеки знае.
Че най-конфузни са нещата,
когато трябва да признае
- Пардон! Изпуснах си душата...
Душите някои си кътат,
а други пък ги разкатават.
Трънлив им е обаче пътят,
започнат ли да ги продават.
Души за продан има много,
пък търсенето им не спира.
Пазарът регулира строго,
пресява, мери и отбира.
А той, пазарът на душите,
работи без почивни смени.
Безспорно струват си парите,
макар и силно омърсени.
Самодоволно ги прибират
лукавите им господари,
след туй грижливо ги изпират
и пак ги връщат на пазаря.
И пак щастливи са душите,
поне веднъж добре изпрани.
Но нечии души се скитат
нетърсени и неприбрани.
Понякога попадат в плен,
робуват, теглят, оскотяват.
И все се борят до последно
и до последно се надяват.
Тъй всякоя душа трепери
за милостиво опрощение,
в деня, когато ще намери
извечното упокоение.