автор: thestranger

Тишината. Това е, което убива...
Двама думи, помежду им – тишина.
Била си обичана, била си щастлива,
а днес - любов ли е или развалина

се питаш, а въпросът е негласен.
Поглеждаш устните отсреща, също неми.
Моментът на мълчание е тъй опасен –
не изречеш ли думите, съдбите са решени.

Да опиташ ли да върнеш любовта,
да хванеш ли с ръка изтичащото щастие?
А как трудно се живее в тишина
и как мълчанието прокопава пропасти.

Мълчанието, казват, е по-страшно от лъжите
и сякаш в него всичко е загубено.
Не виждаш ли дори тъга в очите,
Признай, че те докоснали са другиго...

В мълчание се дави всеки край
на връзка в сетни часове живот,
съзнала, че не стига портите на ничий рай,
а е любов, останала без кислород.