Гола съм ,но няма да се жаля.
Аз съм достойнството,
което извисява ръст над небесата,
с чело като секвоя право
и с колене, невиждащи земята.
До единица щастие ограбена,
пак осветявам със фенера на Циника
тъмната бъчва със дъги от страх
и сред безредието на закони и религии.
Дори в останките от пепел и от прах
не се страхувам от кръга изтичащ...
В игра на гоненица съм с безсмислието
от мигове, гримирани със щастие
и сомнамбулно търсещи благополучен изход.
Парадоксално е ,че нестабилното ми равновесие
се осмеляват да наричат съвършенство,
макар че всеки миг умира.
Светът е гробище за съвършенства.
Аз знам,че недоволството е бунт.
Аз знам,че смелостта е сила.
Те са иконите на моя храм,
които вярвам, че променят правилата.
във името на свободата.