А казвах ти, че пиша щом съм тъжна...
Защо тогаз съм будна всички нощи
и музата ума ми все отпъжда,
ала писецът взел е пак надмощие.
И нижат се пак строфа подир строфа:
за теб, за болката, за любовта.
В главата ми е пълна катастрофа -
колизия на радост и тъга.
Какво е щом изливат се безспир
на листа мисли, блянове и спомени...
И не намирам в себе си душевен мир
от стихове, от порива подгонени.
Нима туй значи, че тъгувам,
щом мога да творя и нощ и ден?
Как ми се иска всъщност да сънувам
и да си принцът от поемите за мен.
Накарай ме да пиша със усмивка,
а не под звуци на духовна музика.
Да дам заглавие на стих „Щастливка“,
а не поредната любовна лирика...