автор: penkastefanova

Не мога да идвам при вас,
но вие не ме изоставяйте!
Кацат птички по моя перваз –
кълват с очи. Наблюдават.

На първата оставям трохи.
Суматоха. Глъч. Боричкане.
Под небесните ваши стрехи –
и аз като божия птичка.

Раздайте за мое здраве
на ближните от отвъдното
от житото незабрава,
от виното на несбъднато.

С мен – в пространството мислено
/безвъздушно или въздушно/
бъдете, когато си искате:
Тук е неспирно Задушница.