автор: Lefty

Върху светлината си легнала
с пергелени пръсти
и змийски коси.
Боси,
краката ти-безкрайни магистрали
спят, може би сънуват стопаджии...
Дихание в почивка-кротка, лека...
Въздишка хванала път.
...
Не си жена,
а силует, който очертава сърцето ми.
Не си цвете,
а ухание, което се люби с носа ми.
Не си украшение,
а достойнство, което ме гледа отгоре.

Върху светлината си легнала
с предъвкани устни от много въпроси...
Правиш ми сянка, но и завет.
Постой.
Разсеяно погалвам те с поглед-
дебел котарак след обеден сън.