автор: giro

Спомням си навремето, исках да стана художник. Дълго време мислех, че съм роден за това... По някоето време започнах като дърводелец. Загубих малки части от крайниците си, залисан с мисълта, че всъщност съм роден за бутиковия еквивалент на древната дървообработваща промишленост...
Сетне, хоп, станах чиновник със сан. Ех, Божке, ми то асъл това ми било амплоато, бе хора! Папки, бюра, трибуни, поклони... Закрачих и в редовете на планинското спасяване, а това възбуди ски-учителя и фотографа в мен. Върхове, скали, лавини, ойларипи... Бръмнах и сред какафонията на БГ винарството. Дегустации, теории, практики, алкохол в кръвта...
Накрая прописах, пък не се отказах и от другото, но за част от него не бива да говоря...

Един приятел, много стар и добър другар, честен, вика: Бай хуй, имаш проблем с идентификацията си!
Поизлапах няколко кила синтетика и, като шунтирах няколко синапси, на спокойствие се убедих, че е прав.
Обаче се чувствам добре, много добре. Защото съм жив. Това не е обективен, а субективен факт. Затова се развълнувах от старата реч на Чарли Чаплин, в която заявява, че е обикнал себе си.
Естествено, ако изобщо в някои от начинанията и превъплъщенията си съм стигнал някакво ниво, то това съвсем не е навсякъде. Голям праз! - правя го за себе си преди всичко. Ако все пак съм допринесъл за кефа и на хора около мен, това не е цел, а красив страничен ефект. И пак към рисуването. Там запомних една готина, всеприложима максима: всеки дефект - в ефект.

Поезията, поезията, поезията...
Колцина ентелегенти не са се изкушавали на нейния стадион? Колцина от тях, обаче, са влезнали на терена, а не са обикаляли, вечно загряващо, около него...? Хайде да сме честни, съотборници мои!
Като започнах да пиша, събрах около себе си вярна фен-група. Ох, ах, супер, невероятно, браво, как успя да го измислиш, евала... Ехааа, на терена съм значи, център-нападател и голмайстор!
Поразгледах се после аз и наоколо. Ей сега ще покажа на света моята поензия! Както казваше колегата Т.Акациев – „...средно два пъти на ден се отделя тя от мен.”
Ужас! Ми аз съм бил направо посредствен, бе, аqua nuda!
Срам не срам, първо започнах да дооправям с разни поетически джоджени, чубрици, босилеци, куркуми, кимиони и разни други ми ти подправки вече сътвореното от мен, белким не ме изгонят от мача. После разредих писането на римувани сантименти, накрая спрях да се мъча. А и със сантиментите май скъсах.
Рисувам чат-пат, но не се вра между шамарите. Снимам тук-там, но изглежда нямам въображение. В ПСС съм редови наряден член, който пъхти в края на колоната. В съвременните ски интернет туториълите вършат много по-добра работа от ски-тийчовете. Виното е вселена, където аз съм астероиден микрон, съвсем близо до черната дупка. В професията си, за дългите години там, осъзнах очевидното – санът е плакат на един филм без хепиенд...

Тук, в това литпространство, съм отскоро. Кой знае колко ще се задържа, но дойдох, поканен от хора с истински талант и постижения. Бързо разбрах нещо, на което - прегърнал недъгавия си гений, не съм обръщал внимание - да се пише е ужасно трудно. Най-вече, защото е ужасно отговорно. Най – напред към себе си. Как да е иначе – та нали искреността, съчетана с талант, би трябвало да покаже на света личната ни брюкселска дантела, от памтивека оплетена с едни и същи конци, но с различни, индивидуални фигури, произтичащи от уникалната ни, евентуално писателска ДНК!?
И така, това благородно занимание се явява изключително отговорно и към читателите. Не бива сякаш да им внушаваме, че всеки от нас, пък дори и от тях, може да ръси кичарии, само защото за изречени с патос и често пъти - с направо накуцваща стъпка.
Ако твърдя измислици, наругайте ме! Това отношение и тук има знаменити субекти.
Но, ако се радваме, че сме живи, ако обичаме себе си и се чувстваме добре, няма да се фрустрираме от критиката, както и да е казана тя, а ще обичаме и другите, защото все пак са ни обърнали внимание. Това, смятам скромно аз, е достатъчтно!
Ако не се харесва сътвореното от един автор, последният който има право на опровержение е самият той. А първият, който трябва да осъзнае това с любов, е пак самият автор.

Това е засега.
Благодаря за вниманието!

Всъщност, май не е само това...
Нейсе!