елфът заспа
за да пресити
зимните си мисли
за част два
за вечност или две
нямаше да се събуди скоро
не и преди вековната годишнина
на боровете
а в съня му все ще се бродира
горската пътека
където по детски
с феята гонеха ритъма на барабана
феята остана сама
да танцува
но този път не гонеше
ритъма на барабана
не й беше интересно без него
после избяга в града
за да пришие чувствата си
в забързаните атмосфери
все чакаше неговите движения
да погалят
тъжното виещо вълче
което се бе свило
в сърцето й
а в сърцето й винаги е пълнолуние
все чакаше неговите движения
да стоплят тъгата й
която се простираше
по целия бряг
тя от миналото знаеше
че той няма да се събуди скоро
не и преди вековната годишнина
на боровете