автор: Rodenavlotos

Забрави лятото да прибере декорите си
в една затънтена градина с късни рози.
А слънцето, надниквайки отгоре,
напук на всички есенни прогнози

погали нежните им дъхави листчета,
/тъй както само то умееше!/ -
дали защото времето си не разчете,
или защото просто му се смееше.

Но от това градината затрепка в розово,
примами някакви объркани мушици.
Студът изгуби всичките облози.
Започнаха да се обаждат птиците...

Светът се вкопчи в този летен рай
като удавник в паднала наблизо сламка,
Опитваше се есента да сложи край,
да вкара всичко в жълтата си рамка,

но като някакъв немирен весел пан
вършееше из късното си царство слънцето,
събрало в тази, малка като детска длан
градина, лято със размер на зрънце.