| ОДА ЗА ХУРКАТА
Съвсем неотдавна мернах във ФБ епистоларен "сблъсък". Читател приканваше автор към творческа избирателност, защото не всеки детайл от панорамата на делника може, или по-скоро си струва, да стане тема на поетична творба и въобще да бъде интерпретиран в стихотворна форма, въпреки перфектното владеене на стиха, докато респондентът настояваше доброжелателят /и всички останали/ просто да се откажат да му дават подобни съвети. Не вземам страна в конкретния конфликт - всеки може да пише стихове за каквото си ще, както и всеки има правото да хареса или не темата или изпълнението. Впечатли ме обаче възрастта на спора. Преди около век и половина Христо Ботев пише стихотворението "Защо не съм...?", в което още в първия куплет заявява:
"Ех, че ода бих направил
на баба си за хурката!"
подигравайки Кръстю Пишурка точно за същото, за което спорим днес. И не спира до тук - продължава със Сапунов /"Че възпял бих, че възпял бих // на владиката конете!"/, с Владикин /...чудна драма: // за жабите, за мишките, // и боят им с цар Радана?"/, с Войников и Пърличев, дори със Славейков и Вазов. Без преклонение пред авторитети, защитавайки нужата от значимост на темата в поезията.
Поезията! За нея е казано толкова много, че е трудно да се подбере най-същественото. Но сред най-същественото безспорно е, че тя разкрива света на духовните абсолюти, че обслужва по-екстатичните състояния на духа, че съобщава истини от друг, по-висш порядък. С други думи, че е еманация на духа, а стиховете - дискретни и съкровени изповеди. Проф. Чавдар Добрев ги нарича органични земетръси на емоцията и въображението, а поетичното творчество - състояние на постоянна емоционална приповдигнатост и нарастващ екстаз. Но може ли делникът с дребнотемието и битовизмите си да изведе подобни състояния? Всеки има свой оттговор на този въпрос, но неслучайно сто години след Ботев Георги Джагаров заяви: "Не всяко стихотворение е поезия".
Не всяко! Защото поезията е духовна неудовлетвореност, защото отваря друг хоризонт на смисъла, защото борави с експресиите на душевните преживявания. И защото внушава високи нравствено-естетически идеали, изпълнявайки и твърде важната функция да бъде коректив на действителността. Стиховете на делника са почти винаги бъбриви, а бъбривостта опустошава и душата, и поезията. По този въпрос Иван Динков е категоричен: "Качеството на поетичното слово се определя от количеството мълчание, което съдържа в себе си". А проф. Симеон Янев обръща внимание на още нещо: "Поетът е длъжен да смята езика за свое особено владение, където не трябва да проникват прозаизмите на всекидневната реч или шаблоните на тривиалното". Да не говорим за тъй любимото на редица автори и читатели днес жаргонизиране, оварваряване, вулгаризиране на поетичния език, приемано за достойнство, а не за недостатък на стиха. Неслучайно е въведен дори такъв термин - "трапезна изразност".
Но думата ми беше за задължителния /според мен/ избор на значима тема в поезията. Убеден съм от опит, че периферното, малозначимото няма оная сила да издържи бурята на емоциите, тежестта на философските идеи и обобщения, напора на сугестията. Че роденото без опората на значимата тема носи в себе си имитация на емоционално напрежение, лековатост, имитация на лиричност. И че всяка поредна "ода за хурката" крие лирически екзалтации, зад които почти винаги наднича позата.
С една дума - вярно е! - не всяко стихотворение е поезия...
Публикувано от hixxtam на 13.10.2014 @ 11:06:31
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Аз мисля така" | Вход | 6 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Аз мисля така от giro на 13.10.2014 @ 15:39:14 (Профил | Изпрати бележка) | хей, готино написано, смислено, красиво словосъчетано...
поезията..., ако е изкуство, значи се занимава с темите, занимавали всички ни от раждането на словото... тоест, ново не можем да кажем..., но пък можем да кажем старите истини със собствения ни прочит за тях, със собствения ни творчески похват..., за мен красивата и преплетена кодировка на посланията в изкуството, водеща до триумф на личното ни откривателство, е условие за самото него /изкуството/...
та и от ежедневни мигове можем да надиплим нещичко, родствено с поезията, не само от грамадните теми на Битието като такова, а същевременно да ги свържем с него...
нека в тази връзка си припомним, а най-добре никога да не забравяме, Великият Валери Петров
поздрави за текста,
киро |
Re: Аз мисля така от severianin на 13.10.2014 @ 19:26:53 (Профил | Изпрати бележка) | Виж, приятелю, може, разбира се, да се напише стих за тигана от лятната ви кухня или ода за пържените яйца. Ама няма да е поезия...
Поздрави от мен и от Дунава! |
]
Re: Аз мисля така от giro на 14.10.2014 @ 15:51:28 (Профил | Изпрати бележка) | Валери Петров веднъж каза, че поезията е навсякъде около нас...
аз го схващам не като обективна даденост, а като талант да разгледаш едно явление по поетичен начин... защо не и за тигана... поезията е послание със стойност, не сюжет...
поздрави от източна румелия
киро |
]
Re: Аз мисля така от zinka на 16.10.2014 @ 11:02:25 (Профил | Изпрати бележка) | "С една дума - вярно е! - не всяко стихотворение е поезия..."
Едва ли някой ще оспори това твърдение.
Но, в по-широк смисъл на думата, нима всяка поезия е стихотворение? :))
Всеки пише както чувства и както може. Задължитено условие е да бъде искрен и наистина да изпитва необходимост да запише мелодията на вълненията и размишленията си в слово.
Добре е, ако намери своите читатели и съмишленици. Те са, които ще определят качеството на творчеството му.
Много стихотворения, които не претендират да са високостойностна поезия, радват, усмихват, вълнуват... Тоест, имат своето място сред многообразието на словестните произведения.
Естествено - да живее ПОЕЗИЯТА! :)
Да живеят Поетите!
Поздрав!
|
Re: Аз мисля така от giro на 16.10.2014 @ 14:19:07 (Профил | Изпрати бележка) | мислех, че коментарите са приключили...
превъплъщавал съм се, и продължавам да го правя, в най-различни образи, в които съм откривал себе си... търпял съм критика и нападки.. разбрах - стигнеш ли до там да ти се подиграват - обективно, а не субективно заслужаваш подигравки... останалото наистина е субективно...
чудно ми е, в горните постове не срещнах негативизъм, освен в един...
здраве!
киро |
Re: Аз мисля така от Solara на 16.10.2014 @ 20:06:01 (Профил | Изпрати бележка) | Аз нямам проблем с превъплъщаването. Нека го правят, щом ги радва. Имам проблем, че някои прекалено се вживяват, обаче. Кой каза нещо за искреността? Ами не можеш да си милион превъплъщения по едно и също време, защото се усеща макар и интуитивно. Тогава лъсва грозно на показ дали си изливаш душата или преследваш някакви си твои цели. Добре че сме скрити зад Интернета та да са другите непознатите максимално обективни към нас, щото ако прилагат и те същият субективизъм, както писателят към литературните си герои,...майко мила! Би се разразила една словестна война. Само че, както каза ангелика, не всички сме тук за да воюваме. Някои просто го правим за удоволствие и нямаме никакво намерение да си го мерим. Заради това и сме силни, макар че някои ги гонят призраците на безсилието. :)
А има писатели, на които посмъртно не бих си взела книга от сергията като виждам грозните сцени, на които са инициатори.Безспорно да, субективно е! И никой капацитет не може да ме убеди в противното. Със здраве! Дано да можете да спите със спокойна съвест! :) |
]
Re: Аз мисля така от Marta на 16.10.2014 @ 21:00:56 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Заглавието е противоспорна таблетка;)
Разни хора, разни обекти на експресия и чувство. Теми.
Количеството мълчание... Това е точно така. Мълчанието е способно на вулканична поезия на моменти. Може би веднъж. Може би двайсет пъти, петдесет. Малко стихотворения, но със заряд, с еквивалент на атомна бомба, натрупани мълчания.
Вярно е, безспорно, не всяко стихотворение - творение в рима, е поезия. Кой може да се нарече поет? Сам себе си? Не е ли това работа на времето? Мъчно ми е понякога за Поезията в наши дни, а друг път съм сигурна, че всичко ще е наред - някъде напред във времето, не много далеч, скоро. Какви страсти, какви борби, каква човешка врява...сред Космос с милион звезди, и бурен не остава. |
Re: Аз мисля така от angar на 17.10.2014 @ 12:02:33 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Аз мисля, че ако има поет, който да я види, извлече и покаже, поезия може да се намери и във Вселената като цяло, и в озарената от слънчев лъч прашинка.
Казва се, че Омир е превърнал в злато всичко, до което се е допрял.
Ботев, в стихотворението си “Защо не съм …” мери поетите със себе си. С подигравка и гняв. “Не пей ми се, не смей ми се – от днес вече ще да блея!” Епохата е била такава, изисквала е ботевска поезия.
Чернишевски, в края на романа си “Какво да се прави”, въвежда нов герой, Рахметов? Защо? “За да занесе писмото на Вера Сергеевна!” – отговаря “проницателният читател”. Но не е за това - а за да покаже образа на истинския революционер.
Та редом с него да се види, че Лопухов и Кирсанов, и Вера Сергеевна, са обикновени хора. Че всеки може и трябва да е като тях. А виж по-трудното, по-непостижимото е да станеш като Рахметов.
Защото, пише Чернишевски, ако на човек, който знае само сламената колиба, покажеш обикновена къща, той ще мисли, че това е дворец. За да разбере каква е разликата между обикновената къща и двореца, трябва да му нарисуваш и истински дворец.
И Ботев затова го има – когато говорим за поети, да имаме критерий, да знаем какво е велик поет. Велик и като поет, но и като борец, като революционер. Защото без второто не може да го има и първото.
Но нима и Славейков, и Вазов, и прочее не са поети? И те са поети, и то големи поети, и стиховете им се четат и се пеят, и ще се четат и пеят. От всяка тема поетът може да направи голямо стихотворение – защото всяко малко може да се свърже и изведе до голямото, до актуалното, до значимото.
Има време за всяко нещо на земята. И за всякаква поезия, и за поезия на всякакви теми, и за всякакви читатели. Само да е хубава.
Маяковски, в стихотворението си “Разговор с Александър Сергеевич” (с А.С.Пушкин), пише за Есенин:
“Четеш Есенин – сякаш богослов е.
Крава с ръкавици празнични”.
Но Есенин, при това със стихотворения като за кравата, за кучето, за кончето, днес се чете повече от Маяковски.
|
| |