Самотна гара и самотен мъж.
Самотни релси, и проливен дъжд.
Семафорът със бледа светлина
едва едва мъждука във нощта.
Студът пронизва тялото без жал.
А ти за кой ли път си закъснял?
Напразно взират се очите в мрака.
Тебе нийде никой те не чака!
Минава час. Минават още два.
След полунощ поемаш под дъжда
по тротоара мокър и студен,
за да дочакаш утрешния ден
във някой нощен бар или локал.
И с чаша водка мъката приспал
ще срещнеш с мътен поглед сутринта,
но вече със затоплена душа!
Дали ще бъде днес щастлив деня?
Сред шум и глъч. И хорска суета.
За тебе пак ще си е безразличен-
нормално скучен, дълъг и циничен!
Харесвам