автор: missana

Послушно време - спомени далечни.
Луна крадлива в стаята наднича.
Когато всичко беше още вечно,
а щастието сякаш безгранично.

Приятелите - радости втъкани.
Бенгалски огън - миговете пъстри.
Бордюрът под краката се изгърби
и чувството за цялост се разпръсна.

Долапите с водите най-пенливи
сред песента на толкова кошари.
Когато всичко беше яркоживо,
а слънцето разпалваше пожари

в сърцата влюбени, безумномлади -
коне на воля - буйноветрогонни.
Но Времето подготви димни клади
и с ветрове мечтите им прогони.

Сега вървя по старите пътеки
към бъдеще с лице на дрипав странник.
Вървя безшумно - стъпките олекват.
Сънувам буден мъртвия си празник!