Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 425
ХуЛитери: 2
Всичко: 427

Онлайн сега:
:: steelsoul
:: Heel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГлад
раздел: Поезия
автор: Rodenavlotos

Гладът е, който ме държи във форма
и този глад не е гладът на тялото.
Задоволявам дневната му норма.
Но аз оглозгвам кокалчетата до бяло

на споделената със някой обич.
Гладът по-скоро е гладът на кучето.
последвало стопанина си в гроба,
когато нещо лошо му се случи.

Самото то не може да говори,
но любовта в очите му наднича.
Кой казва, че е дадено на хората
единствено да могат да обичат.

Нуждая се от тази глътка обич,
която като пъпна връв ме храни
със щедростта на майчина утроба
и заздравява дневните ми рани.

И мозъка държи във статус „буден”,
спасен от затлъстяваща амнезия.
А после, в нощите зачева чудото
на гладния, наречено поезия.


Публикувано от anonimapokrifoff на 07.10.2014 @ 08:42:11 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Rodenavlotos

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.06.2021 год. / 09:21:31 часа

добави твой текст
"Глад" | Вход | 5 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Глад
от doktora на 07.10.2014 @ 11:33:41
(Профил | Изпрати бележка)
:)...гладни сме гладни за поезия, това е един неистов глад, който вече 5-6 години не мога да утоля, а и не трябва, мисля...защото той ни държи над водата, спасителен пояс, нали светло момиче...()


Re: Глад
от Rodenavlotos на 07.10.2014 @ 12:21:19
(Профил | Изпрати бележка)
Така е, Док. Истината говори чрез твоята уста, приятелю. :))) Дай Боже да не секва вдъхновението. От сърце ти го пожелавам. Прегръдки!

]


Re: Глад
от missana на 07.10.2014 @ 11:36:49
(Профил | Изпрати бележка)
Фина поезия! Запаметяваща се! Прекрасен финал на стиха!
Всички имаме нужда от тази вярна "кучешка любов", а не от любовта-предател", както бях я квалифицирал в един свой текст. Не знам обаче, съществува ли човешко същество, способно на такава вярност в любовта.
Все пак - надеждата да го срещнем умира последна.

"Гладът е, който ме държи във форма и този глад не е гладът на тялото.
Задоволявам дневната му норма. Но аз оглозгвам кокалчетата до бяло..
Нуждая се от тази глътка обич, която като пъпна връв ме храни
със щедростта на майчина утроба и заздравява дневните ми рани.
И мозъка държи във статус „буден”, спасен от затлъстяваща амнезия.
А после, в нощите зачева чудото на гладния, наречено поезия."

ОКОТО на този силен поетичен текст, достоен за палитрата на Родена в лотос. Поздравявам те, приятелко, с поредното ти прекрасно стихотворение!

Поздрави и прегръдки!



Re: Глад
от Rodenavlotos на 07.10.2014 @ 11:53:20
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, приятелю, че даде една така добре обоснована оценка на този текст. Радвам се, че го хареса. Поздрави и прегръдки! Усмихнат ден!

]


Re: Глад
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 07.10.2014 @ 12:00:39
(Профил | Изпрати бележка)
Вече познавам стила ти и го различавам. Във всичките ти стихове има една философска умозрително-аналитична нишка, която говори за мъдрост и надрастване над дребнотемието. За теб всъщност няма
незначителна тема - ти си в състояние да издърпаш копринената нишка на фината поезия от всяка метафора и го правиш с финес и запомняща се привидна лекота, зад която стои едно дългогодишно чиракуване пред белия лист.
Радвам се, че имам удоволствието да те чета, защото твоята поезия събужда у мен неподозирани усещания! Благодаря ти, мила!


Re: Глад
от Rodenavlotos на 07.10.2014 @ 12:20:10
(Профил | Изпрати бележка)
Аз ти благодаря за тези чудесни думички, мила Мария. Много ме радва това признание. Но грешиш - аз чиракувам над белия лист от не повече от две години. По-рано пишех съвсем спорадично и през много дълги интервали на прекъсване. Не е това. Не знам. Може би защото осмислих някои истини за творческия процес. Ако е видим живот и здраве, мога да ги споделя. Поздрави, усмихнат ден и прегръдки!

]


Re: Глад
от Aldebaran на 07.10.2014 @ 16:00:36
(Профил | Изпрати бележка)
Rodenavlotos===888!!!


Re: Глад
от Rodenavlotos на 07.10.2014 @ 16:37:09
(Профил | Изпрати бележка)
"88" по морзовата азбука, в радиообмена, не означаваше ли "обичам, целувам"? :)))
Приемам го като знак на хубави чувства, Алдебаран. Поздрави и от мен. Усмихната вечер.

]


Re: Глад
от Aldebaran на 07.10.2014 @ 21:59:16
(Профил | Изпрати бележка)
Да,така е!...И като се прибави+8=888,Това е Числото на БОГ!Когато от него извадим онова 666,се получава 222,което също е Негово число,но с друго послание.А сега
"радиста" ще спи...Лека нощ!

]


Re: Глад
от Rodenavlotos на 07.10.2014 @ 23:06:10
(Профил | Изпрати бележка)
:))) Лека!

]


Re: Глад
от IGeorgieva на 07.10.2014 @ 20:30:41
(Профил | Изпрати бележка)
"Глътка обич" -много ли е, малко или достатъчна?
Ситите не раждат такива красиви мъдрости, Светле!
По-добре гладни!
:))))))))


Re: Глад
от Rodenavlotos на 07.10.2014 @ 21:00:21
(Профил | Изпрати бележка)
От ситост са умирали цели цивилизации. :))) В този смисъл погледнато, би трябвало гладът да е стимулатор за ума.Благодаря ти, мила Ирена, че беше съпричастна. Прегръдки!

]