Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 442
ХуЛитери: 2
Всичко: 444

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБурята на века
раздел: Разкази
автор: ambrouse

Развихри се страшна буря, невиждана буря, буря, каквато дори историята не помни. Панелните блокове вибрираха, дърветата се огъваха, а във въздуха летяха какви ли не предмети – като се почне от вестници, найлонови пликчета и дамски пликчета, изтръгнати от просторите, та се стигне до отломки от ламаринени огради. Час по час се чуваше се грохот на трошащи се саксии и прозорци.
Част от хората се криеха в домовете си и само гледаха уплашено случващото се навън, но повечето излизаха, за да си свършат работата. А работа те имаха, и то важна, защото бе ден на избори и се решаваха съдбините на страната. ЦИК не се бе съобразила с прогнозите за лошо време и не бе отменила изборите, така че много хора бяха принудени да рискуват живота си. Армията и полицията подпомагаха гласоподавателите, като ги извозваха с бронетранспортьори и джипове до изборните секции, но силите на властта не достигаха.
В този труден за нацията ден мнозина проявиха безпримерно геройство. Група възрастни жени например се уговориха да излязат заедно. Те напълниха джобовете на палтата си с камъни и топузи от тоалетни казанчета (за баласт), и, хванати за ръце, прегърбени срещу вятъра, се отправиха с бавни крачки към училището, за да подкрепят партиите, които обещаваха да вдигнат пенсиите и да намалят цените на хранителните стоки и тока. Справиха се с задачата, макар че дадоха свидна жертва – една от стариците изпусна захвата си и излетя в небето, размахвайки безпомощно изкривените си от артрита ръце. Намериха я след два часа на покрива на един супермаркет, размазана.
Двама мъже на следна възраст, след като гласуваха за стабилност и европейски перспективи, запалиха старите си москвичи и започнаха да извозват своите съмишленици до изборните секции. Те и за миг не се поколебаха, въпреки че осъзнаваха, че рискуват не само живота си, но и това да загубят верните си автомобили, които дори нямаха Каско. Но не мислете, че тези герои подпомагаха само симпатизантите на тяхната партия, съвсем не, те дадоха едно рамо и на симпатизантите на евентуалните бъдещи коалиционни партньори.
Неколцина патриоти с каски на главите се придвижиха пълзешком до заветното място, понасяйки десетки удари от падащите от небето отломки. След това те с гордост показваха синините, които бяха получили.
Хора от малцинствата се придвижваха вкупом с каруци от местата за инструктаж до местата за гласуване. Изобщо не се изкушаваха да събират нападалите по пътя кабели и тенекии на стойност хиляди левове.
Младите хора масово пренебрегваха увещанията на изплашените си майки да си стоят вкъщи и отиваха смело да гласуват, борейки се като лъвове с невижданата стихия, която рушеше методично градове и села. Едно дребничко момиче, бясна фенка на музикант, стремящ се да нагази здраво в политиката, излезе сам самичко навън с идеята да гласува за идола си, но бе пометено от вихрушката и се наложи да бъде откарано спешно в болница. Докато лекарите наместваха счупените му крайници, то крещеше, но не от болка, а от разочарование, защото се оказа, че в лечебното заведение няма секция за гласуване.
Привържениците на малки партии, които нямат никакъв шанс да влязат в Парламента, също правеха всичко възможно да се доберат до тъмните стаички, защото вярваха в каузата си да бъдат „непредставени”.
Аз също се престраших и отидох да гласувам, макар че честно да си призная дадох вота си насляпо, защото тъкмо когато влизах в училището един капак от кофа за боклук ме хлопна по челото и изпаднах във временно умопомрачение. Така че не помня дали сложих кръстче срещу 25 или 24, 23, 22, 21, 20, 19, 18, 17, 16,15, 14, 13, 12, 11, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0.


Публикувано от hixxtam на 03.10.2014 @ 15:10:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   ambrouse

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.06.2021 год. / 08:12:20 часа

добави твой текст
"Бурята на века" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Бурята на века
от Aldebaran на 04.10.2014 @ 14:34:52
(Профил | Изпрати бележка)
Изпратих ти коментар и "оценка",но нещо не излизат!


Re: Бурята на века
от Ambrouse на 04.10.2014 @ 15:46:45
(Профил | Изпрати бележка)
Е, нищо, случва се. Все пак благодаря.

]


Re: Бурята на века
от Aldebaran на 07.10.2014 @ 14:11:55
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрав!Не забравям!...