автор: gringo

Девета глава

Мимето лениво подръпваше дим от тънка вносна цигара (не боклук от контрабандните пакети и стекове, които циганки предлагаха къде ли не) и съсредоточено го издухваше през малките си пълни устенца към тавана, нашарен с индийски орнаменти.
„Я-а-а, брато, ебати и рококото!”- прояви познанието си по архитектурни стилове веднъж един селски феодал от петричките села, забогатял от череши по времето, когато мутрите бяха в апогея си. Тогава миньончето се трудеше с бригадирския ентусиазъм на петдесетте години, за да спести за жилище в София и кола. Забърса дебелака в един бар на „Раковски”, където поркаше с приятели. След кратко опипване на дансинга от негова страна го заведе в индийския ресторант, пресечка на „Дондуков”, за малка прелюдия преди хотела, която включваше донапиване и окончателно спазаряване. Спомни си за него и и стана неприятно. „Що ми трябваше да навивам Криси да идва с мене тука, като и на мене ми е тъпо...” На ниско канапе, покрито пъстри орнаменти, до нея седеше Криси в светлосиня рокля „Армани” с дълбоко деколте, от което а-ха да се изсипят едрите и бели скандинавски гърди. Посетителите от мъжки пол дискретно и лакомо хвърляха по някой бърз поглед, като внимаваха дамите с тях да не ги забележат, а трима младежи с вид на студенти пиеха бира и съвсем безочливо ги зяпаха, хилейки се многозначително от време на време. „Няма отърване от това похотливо племе! - с досада си мислеше Мимето,- Само оная работа им е в главата и колкото и да се опитват да се преструват, убедят ли се, че няма да им пуснеш, намират начин да те зарежат - с финес или направо - все тая... Затова, като лягаш с някой, по-добре да е за пари. И за колкото повече, толкова по-добре! Ама ми писна от старчоци и дебили...” – в съзнанието и изведнъж изплува лицето на Теди и сладка тръпка премина през младото и тяло.
- Миме, тука не ти ли се струва малко шашава обстановката? Се едно съм в пушалня за опиум. То не че съм била де... - леко дрезгавият глас на приятелката и я изтръгна от мечтателния унес. Тя вдигна поглед към приятелката си, чието истинско име беше Христина:
- Слушай, Крисенце, с тебе сме като сестри...
- И нещо повече от сестри! - усмихна и се нежно момичето с млечнобяла кожа и едва забележими лунички на едрото, но с привлекателни черти лице.
- Така си е! - Мимето се тихо изкикоти и лукаво я погледна.
Двете наистина ги свързваше нещо повече. Един неприятен тип ухажваше безуспешно Кристина и въпреки подаръците и парите, които и предлагаше, тя не можеше да го понася. В момент на пиянско озлобление той я нарече пред приятели „кравата Милка”, тя му удари шамар, стана скандал и Мима отведе разстроеното момиче в апартамента си, който бе на сто метра от заведението. Направи и билков чай, сипа в чашата и малко коняк, като не забрави и себе си, и започна да и шепне успокояващи думички. Криси хлипаше, Мима бършеше с длан мокрото и от сълзи лице и както си седяха прегърнати на диванчето на тънещото в мек резедав полумрак холче, една целувка на благодарност от страна на наранената девойка продължи малко по-дълго. Някак естествено плътните и топли устни се разтвориха и малкото езиче на Мимето докосна първо зъбите, а после и езика на приятелката си. Особена чувствена тръпка премина през тялото на утешителката. Тя смутено се отдръпна, но не грубо, и погледна напръсканите със светлокафяви точици зеленикави очи на Криси. Не откри смут, а само свенливо очакване. Усети леко докосване по пръстите и подвластна на смесено чувство – на съпричастност, майчински порив да утеши, да приласкае, съжаление към самата себе си и още нещо неясно и увличащо, на което се чувстваше безсилна да се противопостави, я подтикна да се наведе отново към мокрото от сълзи лице на приятелката си. Тогава полуспуснатите клепачи с гъсти тъмно руси ресници, леко извити нагоре, се повдигнаха и едва разтворените влажни устни на Криси се притиснаха до нейните.
На сутринта се събудиха в леглото на Мимето и като се погледнаха, всяка от тях потърси да съзре по лицето на другата някакъв знак за това, как е възприела снощното преживяване. След две-три секунди се разсмяха, Кристина дръпна чаршафа, Мариана я удари с възглавницата и след малко спалнята бе обърната наопъки.
- Знаеш ли, Мимче, колко ми беше хубаво с тебе! - говореше по-късно блондинката, седнала на високото столче пред чаша димящо турско кафе на бара в холчето,- По-различно от друг път, но толкова, толкова...
- Ш-ш-шт, не говори! - прекъсна я миньончето и затули нежно с длан устата на приятелка си, - И аз почувствах същото... Не е е като с ония дръвници и дебили, някак е...някак е особено...без напрежение... само.... - не можеше да намери нужните думи то, за да назове неочакваното преживяване. Видя как белите ръце на Криси се повдигат и внимателно обхващат тесните и китки с топли пръсти, притегляйки ги към пълните си красиво заоблени гърди.
- Да не говорим повече за това... - прошепна светлорусото момиче, все още прихлупило с двете си бели шепи свитите юмручета на Мимето. Нека си остане нашата малка тайна..., че ако разберат!... - и погледна с тревога към приятелката си.
- Няма откъде да разберат, стига ние да не дадем повод. Колко е прекрасно да има някой на света, който да ти е така близък, че да можеш всичко да си споделяш с него! - възкликна тя и обзета от неудържим порив, изтегли ръцете си от дланите на Криси и като притегли главата и към лицето си, скрепи тайната им с продължителна целувка.
Съвсем млади започнали да практикуват най-древната професия, те не бяха имали време да изпитат любовта в цялата и пълнота - от внезапното свиване на стомаха само при вида на любимия през великото щастие и опиянение да усетиш в в ръката си топлината на доверчиво отпуснатите пръсти, през незабравимия вкус на първата целувка до неподдаващото се на описание пълно, безхитростно, наивно и чисто сливане на душата и тялото в едно. Дадено е на човек само веднъж в младостта си да изпита по такъв начин копнеж към противоположния пол, необременен от напластяваните с годините горчилки от измами, разочарования и предателства. И ако за първи път това кълнящото плахо чувство бъде посечено, дори да оцелее и разцъфти, уродливо ще расте стеблото му и отровни ще са листата и цветовете му. Преждевременно, провокирани от рекламираната навсякъде и обсъждана от кой ли не и как ли не сексуалност, те се почувстваха задължени да опитат от „забранения плод”, за да не им се смеят връстничките, които се гордееха с рано изгубената си девственост. Девствените момичета бяха обект на подигравки и всички в училище ги смятаха за „задръстени”. Израснали в бездуховно време, в което парите са всичко, а моралните норми - смехотворни отживелици, с които некадърниците оправдаваха провала в живота си, те живееха с непоклатимото убеждение, че да се продават за пари е по-достойно, отколкото да слугуват на някой частник и да търпят мъж-голтак в къщата си. „Все ще изтърпя един тъпак да попъшка пет-десет минути отгоре ми, като знам, че ще снесе петстотин евро, но не се виждам по осем часа да си вадя очите в някой шивашки цех за двеста лева!” - както заявяваше Жана от Балабанчево. И допълваше – „Може да пукна,ама ще е пред тая сграда, на която пише „Съединението прави силата”, а не на бабината нива.”
След тази случка те продължиха да ловуват в средите на българския индустриален, политически и по-рядко интелектуален елит (доколкото бе останал такъв след геноцида, упражняван векове от чужди поробители и наши си Стефчовци и Иванчо хаджи Пенчовци). Балами с пари имаше много, както винаги, които живееха с убеждението, че светът е техен, и около тях - както винаги, гъмжеше от всевъзможни находчиви авантюристи, нагли сводници, бивши пропаднали величия, гладни псевдоинтелигенти и лъскави проститутки, дирещи възможност да се отъркат о властта и намажат по нещичко. Над цялата тази гмеж, която лъжеше, интригантстваше, клеветеше, доносничеше, лижеше и хапеше, кръжаха така наречените журналисти като лешояди над мърша и наблюдаваха с хищен нетърпелив взор кипналия социален котел от страсти. И ако, а-ха, само да зърнеха за миг лъсналия се гол гръб или беззащитното меко коремче на непредпазливо показал се извън защитения си периметър тлъст парламентарен шаран, зъбата дънна щука или дори дребен уклей, стремглаво се спущаха върху му и забиваха вмирисаните си от разлагащата се мърша на предишни жертви остри нокти в живата им потръпваща плът.
Двете млади авантюристки и почитателки на лесния начин начин на живот се чувстваха като риби във вода сред разнородната, жадна за власт и пари сган и ощастливяваха победителите срещу съответното заплащане в брой. Макар че ръшкаха нагоре-надолу все заедно и понякога се цункаха по муцунките приятелски, интимността от оная нощ не се повтори. Тя само ги направи още по-близки и те започнаха по-често да се виждат и споделят съкровени неща, които преди таяха в себе си. Мимето осъзнаваше, че живота и като платена жрица на любовта с времето започва да се усложнява все повече и повече. Мислеше, че след като се сдоби със самостоятелен апартамент, нещата ще се наредят и живота и ще тръгне в по-спокойно русло. Но не би. Разбра, че възприела един модел на поведение в обществото и придобила съответното реноме, е много трудно после да промени. Щеше и се да заживее по- спокойно, улови се , че се заглежда в майките , които возеха в детски колички щастливо вряскащи или плачещи деца и с любопитство разглежда особеното изражение по лицата им, което единствено майчинството дава. Струваше и се, че изпуска нещо от живота, че нещо важно се плъзга безшумно край нея и отминава, без надежда да бъде стигнато. Понякога сънуваше как дундурка малко розовобузесто бебе в пълна с детски играчки стая и поглежда към боядисаната в бяло врата, която трябва да се отвори всеки момент и на прага да се появи усмихнатото младо лице на Теодор, нейния съпруг. На сутринта се събуждаше в модерната си спалня сама и дълго гледаше в една точка на идеално шпаклования таван. Стана нервна, неспокойна и все по-трудно и ставаше да се преструва пред клиентите. Откакто Пръча предяви претенции да бъде само с него, започна да отблъсква деликатно останалите предложения. Това не беше трудно, защото и преди бе свободна да избира - все пак не работеше на магистралата. Познатите попривикнаха да я приемат в новото и моногамно амплоа, макар че в началото опитът и да премине в редиците на почтените жени бе повод за язвителни коментари и подмятания в бившите и среди. „Тая на каква ще ми се прави?! До вчера беше с тоя, който даде повече, а я виж сега - депутатша! Ай де бе! Помнете ми думата - много скоро ще се довлече отново при нас с подвита опашка!”- боботеше Жана на кимащите утвърдително с глава момичета. В друга смесена компания възползвал се преди от услугите и червендалест подпийнал шишко ръкомахаше: „ Народът е рекъл - „Жена и свлачище тръгне ли надолу, спиране няма! А народът..., това, народът, каквото каже – тов-в-ва е истината! Защото, той..., н-н-народът... з-з-знае!” - плетеше език вдъхновеният от изпитите чашки оратор. „Точно така! Рече го ама съвсем точно! Спиране няма!”- подемаше друг. „Язък за Пръча! Оправен, отворен, а сега това к...ве ще му изцуца паричките!” „Е те такива абдали сме си ние, мъжете! - мъдро заключаваше трети, - Най-добре да се узакони проституцията!... Като те напъне, отиваш в оная къща с червения фенер да олабиш жилата! Пито- платено! А оставиш ли някоя да се усуче около тебе - край! Дотука си!...”
На Мимето и беше криво, поплака си няколко пъти, но все пак да споделя леглото с един депутат и да се явява заедно с него в обществото бе някакво начало в опитите и да промени досегашния си начин на живот. Харесваше и да се явява по светски приеми и разни там срещи под ръка с депутата Петръчки, но много скоро започна да и липсва свободата. Пръча имаше малко архаични представи за мястото на жената в обществото и семейството и въпреки че Мимето не му беше жена, изискваше от нея едва ли не сляпо подчинение. Колкото повече хлътваше по нея, толкова повече я ревнуваше от миналото и. В един момент на Мимето започна да не достига въздух и когато се увлече по Теди, положението стана неудържимо. Реши да скъса с Пръча, но се страхуваше от неговата реакция и след като не можа да измисли как да се отърве от кашата, в която сама се насади, замъкна Криси в индийския ресторант ако не друго, поне да и се ожали и да се разсее малко. Искаше и се Криси да и даде кураж, за да скъса с председателя на партията „Благоденствие за България”. „Теди, Теди, Теди!....- туптеше сърчицето и - Обичам го, обичам го, обичам го” - отзвучаваше в душата и.
„Ще споделя с Криска, тя ще разбере... Каква каша! Как я докарах до тука?!”- мисълта и тъпчеше на едно място като самотник на неуютна спирка, който се надява автобусът да го отведе на кое и да е друго място – само да не остава повече на сегашното, но автобусът все не идваше...

Следва