автор: GoranMalevski

Колко дълго тебе съм чакал,
там, където се утро разлива?!
Виж, огледалото се разплакало...
Виж, халището изстива...

Колко дълго тебе съм чакал?!
Цъфтяха и прецъфтяваха вишните...
На църковния купол, щъркел затракал
ми каза, че съм излишен...

Колко дълго тебе съм чакал?!
С Душа и със Дух те тъгувах...
От Недостижимото нямо съм плакал...
Колко със стих те целувах...

С молитва тихата сълза
по скулите в поклон се спуска...
А Господ е навел глава
и сякаш иска да ме схруска...